Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Моля те, моля те, бъди си у дома! — зашепна. После промълви. — Слава Богу! — И захлипа. — Аз съм! Случи се нещо ужасно. Бях с онзи англичанин и той откачи. Страх ме е. Да, да — каза, подсмърчайки, даде адреса и излезе да чака на верандата.

Двадесет минути по-късно един рейндж роувър се приближи с рев по Фърдър Лейн. Без да го е грижа за алеята, шофьорът зави по моравата, събаряйки приспособленията за игра на крокет. Роувърът спря пред къщата и от него слезе Харолд. Без да затваря вратата, той каза:

— Колата ви е тук.

Зак изхвръкна от къщата с увита около кръста хавлия.

— Ти наистина прецака всичко — каза той на Джейни. — Имаше възможност. Можехме да прекараме цялото лято заедно. Но прецака всичко.

— Махни се от нея — рече Харолд.

Без да му обръща внимание, Зак тръгна след Джейни, която куцукаше към джипа.

— Върни се при твоите еврейчета. Където се чувстваш в безопасност.

Харолд направи крачка напред.

— Хей, слушай, задник такъв. По-кротко. Тук е Америка. Не можеш да говориш така.

— О, така ли? — засмя се Зак и дръпна от цигарата. — Ще говоря каквото си искам.

— Ако адвокатите ми се заемат с теб, няма да излезеш от съда с години — каза спокойно Харолд, качи се в джипа и затръшна вратата.

— Да бе, да, разбира се, че ще го направиш! — кресна Зак. — Всичките янки сте такива. Убивате всичко забавно с проклетите си адвокати. — После пристегна хавлията около кръста си и се върна в къщата.

Харолд потегли по обратния път през моравата.

— Боже Господи, Джейни — каза той.

— Харолд — смотолеви Джейни и покри очите си с ръце. — Точно сега не бих могла да понеса нито една лекция, ясно?

— Няма да ти чета лекции, бебчо. Просто искам да се уверя, че всичко е наред. Той не…

— Не — отвърна тя.

— Коя е тази отрепка?

— Зак Манърс. Английският музикален продуцент.

— Скапани британци! — процеди Харолд. — Защо не си вървят в Англия, където им е мястото? Не се тревожи — каза той, като потупа Джейни по ръката, — ще се погрижа този да стане персона нон грата в Ийст Енд. Никъде няма да получи резервация.

— Ти си чудесен, Харолд. Наистина си чудесен — каза Джейни.

— Знам — отвърна Харолд.

— Просто исках да си прекарам добре лятото — промълви Джейни един час по-късно, докато лежеше в отделна стая в Саутхамптънската болница. — Както когато бях на шестнадесет.

— Ш-ш-т — отговори сестрата. — Всеки иска отново да бъде на шестнадесет. А сега пребройте от сто до едно и заспивайте.

На шестнадесет. Лятото, когато Джейни внезапно се разхубави. До този момент бе дундестото грозновато хлапе на едно семейство от красавци. Баща й беше метър осемдесет и осем висок, типичен американец и лекарят на градчето. Той искаше Джейни да стане медицинска сестра, за да може да си намери свестен съпруг. Майка й беше французойка и просто съвършена. Джейни бе средното дете, сплескана между безукорните си брат и сестра. Докато останалите ядяха телешко с гъбен сос, майка й й сервираше половин маруля.

— Ако не отслабнеш, няма да си намериш съпруг. Тогава ще трябва да работиш. Няма по-неприятна гледка от жена, която работи — казваше й тя.

— Но аз искам да стана ветеринарен лекар — изхленчваше Джейни.

Летата, прекарвани в извънградския клуб, бяха истинско мъчение. Майка й, слаба, загоряла, облечена в бански костюм от „Пучи“, постоянно пиеше леден чай и флиртуваше със спасителите, а по-късно и с приятелите на сина си, които я обожаваха. Братът и сестрата на Джейни, и двамата в плувния отбор, неизменно ставаха шампиони. Джейни, която имаше тлъст корем и дебели крака, никога в нищо не успяваше да се отличи. На четиринадесет, когато й дойде за пръв път, майка й каза:

— Джейни, трябва да внимаваш с момчетата. Те обичат да се възползват от момичета, които не са хубавички, защото познават кога едно момиче е… как се казваше… отчаяно. За внимание.

После Джейни стана на шестнадесет и се източи с десетина сантиметра. През лятото, когато влезе в клуба, никой не я позна. Започна да носи банските „Пучи“ на майка си. Крадеше от червилото й. Пушеше цигари зад сградата на клуба. Момчетата се тълпяха около нея. Веднъж майка й я хвана да се целува с едно момче под масата за пикник и я зашлеви. Тогава Джейни разбра, че е победила.

— Ще ти покажа — каза тя на майка си. — Ще постигна повече от теб.

— Не можеш да постигнеш повече от мен — отвърна майка й.

— О, да, мога — заяви шестнадесетгодишното момиче.

В съботата, след като скочи от покрива на Зак, дойде на плажа „Медия“ в Сагапоник с Редмън Ричардли. Кракът й беше гипсиран и тя куцукаше по пясъка, подпомагана от Редмън. Той я настани на хавлията и отиде да плува. Алисън незабавно дотича до нея.