Кэндес Бушнелл: 4 блондинки

— Ей, здрасти.

Джейни се сепна леко.

— О, здравей — отвърна тя и си погледна часовника. — Щях да те сгълча, задето закъсня, но колата ти компенсира всичко.

— Колата е безценна — рече Зак. После седна на високото столче до нея и я хвана за ръката. — Ако искаш да бъдеш с мен, Джейни, никога, ама никога не се опитвай да ме гълчиш. Освен ако не те помоля.

— Това звучи обещаващо.

— Така е. Ако си изиграеш добре картите. — Той се наведе към нея. — Имаш ли си тъмна страна, Джейни? Изглеждаш като момиче, което има тъмна страна.

Джейни се засмя, Зак също. Тя преметна коси през рамо. Зак запали цигара. Без филтър. На дневна светлина не изглеждаше толкова привлекателен. Имаше развалени английски зъби, чийто цвят варираше от противно жълто до светлосиво. Пръстите му бяха пожълтели от никотина, с мръсни нокти. Но, от другата страна, стоеше колата му. И парите му. И цяло едно лято, а може би дори по-дълго с него.

— Да караме по-бавно, а? — рече тя.

— Предполагам, това означава, че искаш първо да видиш къщата ми, преди да решиш дали ще ме чукаш — рече Зак.

— Стига — каза Джейни. — Аз се интересувам от теб. Всички казват, че си очарователен.

— Всички са глупаци — отбеляза Зак. — Но ще се влюбиш в къщата. Съвършена е.

Той стана, дръпна я от столчето, прегърна я с една ръка и двамата тръгнаха към вратата. Беше по-висок от нея. „Идеалният ръст“, помисли си Джейни.

— Взех къщата само заради теб — каза той.

— Разбира се, че е заради мен — отвърна Джейни.

Вярваше му, без изобщо да й мине през ума, че е странно един напълно непознат да наеме къща в Хамптъните с надеждата, че тя ще бъде с него. Джейни кимна на пиколото, който й отвори вратата на колата, и се качи на предната седалка. Автомобилът беше в перфектно състояние. Тя си свали бейзболната шапка, разпусна коси и се засмя.

— Красива е — каза, като се чувстваше великодушна.

Зак запали двигателя.

— А, да — отбеляза, докато потегляше. — Предполагам, че именно тук трябваше да кажа: „Не, ти си красива, Джейни.“ — После я погледна. — Чувстваш се като във филм?

— Да.

— Ти си едно много глупаво момиче. Не знаеш ли, че е опасно да си толкова глупава?

— Може би не съм глупава — отвърна Джейни. — Може би това е просто игра.

— Може би всичко е игра — рече Зак. — Но какво говори това за теб?

Той зави към Фърдър Лейн.

— Казах на брокерката, че искам къща на най-хубавата улица в най-хубавото градче от Хамптъните. Надявам се да не ме е подвела, Джейни.

Той изръмжа леко, докато произнасяше „подвела“, и Джейни отново реши, че е възхитителен. Завиха по една дълга, настлана с чакъл пътека.

— Знам тази къща — каза Джейни. — Тя ми е една от любимите.

— Наистина ли?

— Един мой приятел я нае преди пет години. Това е идеалната къща за лятото. Басейн, тенис кортове…

— Играла ли си тенис без гащи?

— О, моля те, Зак!

— Точно така си те представям, цялата в бяло, но без гащички…

Къщата беше разположена доста навътре от шосето. Пред нея имаше зелена морава, приготвена за крокет. Сградата бе класическа, покрита с дъски. Беше строена през 20-те от едно богато семейство с цяла орда деца и прислуга. Зак спря отпред.

— Ела, ела, красавице моя, и двамата ще видим… — изрецитира той, слезе от колата и я хвана за ръка.

Отпред имаше широка веранда и балкон от единия до другия край на втория етаж. Зак отвори вратата.

— Същинска къща на ужасите — каза той, като се обърна. — А сега очаквам от теб много палави игрички.

— Като например?

Зак порови в една хартиена торба.

— Провизии — каза, като вдигна високо шише водка и пластмасова бутилка тоник.

Джейни се изсмя малко нервно. Зак отиде в кухнята и след малко се върна с два коктейла.

— Дзън-дзън — каза той, като вдигна своята чаша.

— Наздраве — отвърна Джейни. — Да пием за предстоящото страхотно лято.

Зак мина зад нея, прегърна я с една ръка през кръста и я притисна към себе си.

— Какво се крие зад тия глупости за страхотното лято?

Джейни се изплъзна от прегръдката му.

— Нищо — отвърна тя.

— Все нещо трябва да има. За пръв път виждам някой да е толкова вманиачен по лятото. Аз например си прекарвах летата, като работех в една фабрика.

— Разбира се, че си го правил — отвърна меко Джейни.

Той посочи с пръст към нея и го размаха.

— Трябва да отговаряш на въпросите ми. Това е едно от правилата. Много лесно се отегчавам, а точно сега съм заинтригуван. Чувам какви ли не неща за теб. За всичките мъже, които си имала.