Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Какво? — ахна Джейни.

— Ще бъде забавно — продължи Зак. — Вземаш ли кока?

— Кока-кола?

— Кокаин — каза Зак със зле прикривана досада. — Май не си много умна, а? Разбрах го още като те видях за пръв път, но после реших, че може да съм сгрешил. — Той седна на дивана до масичката, вдигна поглед към нея и се усмихна. — Но пък за това не е нужна интелигентност. Само вкус към приключенията.

— Не вземам кокаин — каза хладно Джейни.

— Колко жалко — забеляза Зак. — Мислех те за играч.

Той изтръска малко кокаин на масичката, нави на руло една банкнота и смръкна. После отметна глава назад и вдиша дълбоко, без да измъква банкнотата от ноздрата си. Джейни го зяпаше слисано. Той срещна погледа й.

— Стига си се правила на добро американско момиче, ако обичаш.

— Откъде знаеш, че не съм?

— О, стига! — рече Зак, стана, отиде до нея и я докосна по косата. — Не съм те поканил тук, за да ми бъдеш гадже.

— Тогава защо си ме поканил?

— Не съм. Ти се самопокани. Спомняш ли си?

— Майната ти — промълви Джейни.

— Ела тук — рече той. — Седни. Скъпа моя, ти си прозрачна като блузката, дето си я облякла. Всички знаят каква е твоята игра. Ти си достъпна. За лятото. Стига мъжът да е достатъчно богат. Аз поне искам да знам защо.

— Защото просто искам да си прекарам добре лятото! — кресна Джейни. — Има ли нещо лошо в това?

— Но ти не се занимаваш с нищо — подхвърли Зак и смръкна още малко кокаин.

— Не се занимавам с нищо, защото не искам. И не ми се налага.

— Нищо не ти допада особено, нали, Джейни?

— Така е — отговори тя и сви рамене. — Дори когато сексът е страхотен, това не означава нищо. Понеже мъжът никога няма да се задържи. Защо тогава да не ги бия в собствената им игра, да не ги използвам? Аз съм феминистка, Зак — добави Джейни и това я накара да се почувства по-добре.

— Ах, сега говори модерната жена — рече Зак. — На колко си години?

— На двадесет и осем — излъга по навик Джейни. Лъготеше за възрастта си по професионални причини. Правеше го толкова отдавна, че наистина си вярваше.

— Изглеждаш на повече — рече той и се засмя. — Използваш мъжете, но ти самата си абсолютно безполезна. Мислиш, че възгледите ти са революционни, но не са. Те са само дразнещи и незрели.

— А твоите не са?

— Всъщност не са — рече Зак. — Аз съм, както казвате вие, американците, самоиздигнал се човек. Всичко, което имам, съм го постигнал сам. — После запали цигара. — Но през това време забелязах нещо любопитно. Загубих емоциите си. Способността си да чувствам. Това е, защото постоянно ми се налага да прецаквам хората, за да получа онова, което мисля, че искам. — Той се усмихна. „Ах, тези зъби!“, помисли си Джейни. — Виждаш ли? Двамата с теб доста си приличаме.

— Аз си имам причини — рече Джейни.

— Не се съмнявам в това. Но вероятно причините ти са изцяло лишени от духовност.

Джейни се пресегна и го зашлеви. Той я сграбчи за китката.

— Много добре — каза. — Започваш да схващаш идеята.

— Не съм лишена от духовност! — процеди Джейни.

— О, да, лишена си.

После я притисна към канапето. Тя не оказа особена съпротива.

— Деградация! — изсъска Зак в лицето й. Дъхът му миришеше лошо. — Друго не е останало за хора като нас. Деградация. Само така можем да чувстваме.

— Напълно си откачил — каза му Джейни.

— Ела горе. Бързо! — заповяда той, сграбчи я за ръката и хукна по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Когато стигнаха на площадката, я дръпна в спалнята. — Цяла седмица чакам този момент.

Започна да си сваля ризата и панталоните. Отдолу носеше стари, лекьосани гащета с оръфани крачоли. Той се обърна и ги събу. Задникът му бе целият в пъпки.

— Удари ме, мамо! — извика той.

— Не съм ти майка — рече Джейни.

— Удари ме, мамо! Моля те!

Тъй като не знаеше какво да прави, Джейни изпищя и заотстъпва към прозореца. Беше отворен. Тя излезе на балкона, изтича до края му и се прехвърли на покрива на пристройката. После, като се спусна до ръба, скочи на земята.

— Аууу! — изписка, когато се приземи.

Няколко минути лежа, без да може да се помръдне. После чу стъпки по стълбите и входната врата се отвори с трясък. Зак, все още гол и с цигара в уста, тръгна към нея.

— Ставай, тъпа краво! Нищо ти няма.

— Върви на майната си! — отвърна Джейни.

— Ще ти бъда задължен, ако напуснеш имота ми по най-бързия начин — рече Зак. После се върна в къщата и смръкна още малко кокаин.

Джейни влезе, куцукайки, и го подмина. Зак не вдигна поглед. Тя влезе в кухнята, за да се обади по телефона.