Яна Язова: Бенковски

За фаталния „договор“ на презвитера Нона споменава Макгахан в посочената книга. (бел. П.В.)

Баснята е на Езоп. Текстът в романа следва свободно превода на проф. Ал. Балабанов („Езопови басни“, 1947, с. 23). (бел. П.В.)

Страхливите гяури.

Сражение.

Приятелю мой! (Б.р.)

Истинският Делич умира в затвора. „Никола Ст. Деличев донесли в Калофер и погребали в гробищата на черковата «Св. Архангел» — пише в «Калофер в миналото» Н. Начов (с. 336). — Той бил останал само кожа и кости. Много хора се стекли, за да го видят, и всички пожалили младия Никола.“ А Делича от романа за Левски Яна Язова превъплъщава в описания от 3. Стоянов Мацко. За да въведе Делича по-органично в действието, авторката създава подглавата „Червения сипей“. Делича е един от главните герои на „Шипка“. (бел. П.В.)

Рай — поклонение.

Карта на трапеца, направена с молив от Яна Язова, се пази в архива й (фонд 1400, опис 1, а.е. 75). (бел. П.В.)

Панагюрище.

Кърваво укрепление.

Случаите, разказани от Яна Язова така подробно в глава „Глутници по домовете“, са изложени с по няколко изречения от Макгахан в „Турските зверства в България“. (бел. П.В.)

На пловдивския мост са били издигнати 12 бесилки, на които всеки ден са бесили след кратки съдебни процедури заловените въстаници.

Удряй! Дръж! Напирай! Нападай! (Б. р.)

За Орчо войвода в затвора пише К. Величков (цит. съч., с. 60–62). (бел. П.В.)

Отричане. (Б. р.)

Разговорът между Т. Каблешков и 3. Стоянов е създаден от Яна Язова въз основа на такъв разговор, но между Каблешков и К. Величков (цит. съч., с. 81–85). (бел. П.В.)

На въстаниците (Б. р.)

Светецът запазил майката на Пахомия и прислужницата й Пена, но само за момента. Игуменът пише в спомените си: „Черкезите, като разбили двете църкви, намерват моята стара майчица в х. Пенчовата църква. Закалят я на вратата църковни и я разпарят, като я съблекли гола“ („Април 1876“, 1976, с. 735). (бел. П.В.)

Мирно! (Б. р.)

Поздрави! (Б. р.)

Военни упражнения. (Б. р.)

Върни се назад! (Б. р.)

Стойчо Манастирски бил от Кукушко. (бел. П.В.)

Когато капитанът на парахода «Германия», далматинецът Зизович, се видял принуден да предаде на турските власти на пристанището в гр. Русе двамата свои пасажери — българските революционери Никола Войвода и Цвятко Павловия. Завързала се ожесточена престрелка, след която двамата въстаника били извлечени мъртви на брега и разкъсани от турските тълпи.

Ботевите думи. (Б. р.)

Кои сте? (Б. р.)

В протокола на нарочната комисия на Института Христо Ботев при БАН, публикуван в алманах „Околчица ’86“, за лобно място на Ботев се приема „югоизточният склон на Камарата, над падината Йолковица“. (бел. П.В.)

Сборника „9-те дни в Дряновския манастир“. Точното му заглавие е: „История на 9-те дни в Дряновския манастир, 1876“. Авторът е Христо Марков. Тази книга е сред основните източници при написването на страниците за дряновските въстаници в „Бенковски“. бел. П.В.)

Подглавата „Неизбежни мисли за революцията“ от глава VI „Апостолът“ се е намирала между подглавите „Ястребът“ и „Мисли около предстоящата революция“. Авторката я зачертава и се отказва от нея. Въпреки това, специално за това второ издание, я публикуваме тук изцяло и за първи път. В скоби са дадени съкратени от авторката думи и части от изречения. Последното изречение също е зачертано и е недовършено. (бел. П.В.)

След подглавата „Поличбата“ като XII поред е следвала главата „Балдьово“, от която авторката се е отказала и я е откъснала от избрания за публикуване препис на романа. Даваме я тук изцяло, така както е в другия препис (фонд 1400, опис 1, а.е. 30); (бел. П.В.)