Яна Язова - Бенковски

— Ако правиш така, ние май ще напълниме автобуса!… Браво! Браво! — викаше екскурзоводът.

— Извинете — обърна се към мене чиновничката, — но бай Владо ни разправи, че го качил, защото много ви харесал в музея и искал да върви подир „журналистката“!…

Дружен вик и смях накараха бедния човек да се свие на стъпалата.

Свалиха го на кръстопътя на дряновския път за Габрово. Аз нищо не казах. Едва имах сили да се усмихна след усиления поход до Стената.

После видях, че и другите ме наблюдаваха тъй втренчено в колата, но аз не искам да обръщам внимание на нищо. Достатъчно има какво да се гледа навън.

Панагюрище

септември 1962 год.

От х. Луковата къща са останали портата и дворът… и голямото дърво. Благоговейно влязох вътре… Поклоних се в тишината. А тя: „Слава на Бенковски войвода!… Слава на един роден княз!…“

Впуснах се към големия музей. Там беше чиновникът, едничкият, който научи как се казвам! Грабна ме, разведе ме навред. Най-много ме възхитиха банските съкровища на поп Груйо. Не очаквах да видя и кръста на Поибренската черкова тук… И требника — милия охлузган требник! О, как съм ги описвала, с каква любов… Аз разправях на чиновника кое какво е.

— Защо не си взимате бележки? — пита ме той.

— Не виждате ли, че зная всичко наизуст? — отвръщах му аз.

Той ме поведе към Тутевата къща, от която е гръмнала първата пушка на въстанието (в Панагюрище — б. м., П. В.). Пазач на музея е синът на моя, моя Орчо войвода!

Осемдесетгодишен старец, като застана под големия портрет на баща си — втори мой чудесен герой.

— Когато е пукнала първата пушка — казах аз, — вашият баща е бил на почетен караул на тази врата, а сега синът му варди дома на княза…

— Всичко е забравено!… Всичко е минало и свършено за хората! — със сълзи на очи проговори старецът.

— Ще възкръсне! — отвърнах аз.

Тези откъслеци дават известна представа за състоянието и вълненията на Яна Язова, която е била уверена, че е написала полезни книги за своя народ, в излизането на които обаче почти е била загубила надежда.

Романът се публикува точно според авторските ръкописи (фонд 1400, опис 1, а.е. 29 и а.е. 38). Единствените намеси в текста са от правописен характер (слято писане на предлозите, пълен и непълен член, отстраняване на допуснати машинописни грешки). Така са третирани и цитатите в „Бенковски“, въпреки че на места са предадени свободно от авторката, за да съответстват стилово със заобикалящите ги фрагменти. Оставяме ги така, както са. Начинът на боравене с тях от Яна Язова е обект на друго изследване.

Странна е съдбата понякога и на едно-единствено листче. Записаното върху него изведнъж може да разреши някой неясен въпрос. Читателите на „Левски“ сигурно си спомнят поместения в бележките към романа предговор на Яна Язова в стихотворна форма, който при смяната на името на трилогията — от „Примери“ на „Балкани“ — е бил изоставен. В него авторката не казва написах за теб, читателю, тези книги примери, а натъртва съставих. Вторият роман на трилогията „Балкани“ като че ли се приближава към това стремление на Яна Язова — не да блесне като писателка, а да състави, тоест да поднесе събрани и осмислени с много труд знания за избраното от нея време на Априлското въстание. Така в „Бенковски“ тя използва своеобразна техника, близка до „колажа“, особено когато използва като източник „Записките“ на Захари Стоянов. Такъв подход е по силите на автор, който така вълнуващо е описал приключенията на Бенков ски в Мала Азия, съпротивата на панагюрци и перущенци срещу многократно превъзхождащия ги по численост и въоръжение поробител, безпримерния героизъм на дряновските въстаници… Посланието на този своего рода роман на ужасите като че ли се съдържа в друг неин афоризъм: „Историята на един народ е пълна с жертвоприношения. Тя се пише от хора-призраци. Такива летописци някои народи имат с хиляди. И колкото повече са те, толкова тия народи са по-трайни и уважавани от всички хора на земята. Потомствата на тия велики летописци броят себе си измежду най-гордите и културни представители на човешкия род. Заради кръвта, проляна заради тяхната свобода, човечеството ги възнаграждава с признанието на особено благородство.“

В „Бенковски“ рядко се появяват някои от героите на Яна Язова, познати ни от романа за Левски. Живите от тях, заедно с оцелелите от пламъците на Априлското въстание, са събрани от авторката в редовете на Българското опълчение, на което е посветен последният роман на трилогията „Балкани“ — „Шипка“. С героизма и саможертвата си в името на свободата героите на Яна Язова изстрадват вопъла на дряновския въстаник Тодор Лефтеров: „По-добре край с ужаси, отколкото ужаси без край.“