Яна Язова - Бенковски

Една ръкописна бележка на Яна Язова, прикрепена в самото начало на първата папка на избрания препис на „Бенковски“, за публикуване (фонд 1400, опис 1, а.е. 29), гласи: „Бенковски. Започнато преписване 1 юни 1972 год.“. Тази окончателна редакция вероятно не се е различавала съществено от избраната от нас запазена чернова, по която бе разчетен романът за първото му издание. В архива на Яна Язова не се намери дори страница от втория препис на „Бенковски“.

Въпросите към мъртвите нямат отговор. Сключените уста мълчат, проговорва само записаното слово. Още повече, че поради опасното си положение на нежелана от тогавашната власт авторка, Яна Язова старателно е криела какво пише и не е споделяла творческите си планове. Освен с неколцина, които също не са живи отдавна. Но в непубликувания ръкопис на Яна Язова „Пътувания, срещи, разговори“ (фонд 1400, опис 1, а.е. 62) се натъкнахме на няколко текста за нейни пътувания по описаните в „Бенковски“ места, осъществени след написването на книгата. Ето някои от тях:

Брацигово

11 май 1961 г.

Брациговци, живеещи в София, ме поканиха да замина с техния автобус за тържествата в Брацигово.

Брациговчани, които всяка година плащат доброволен данък на Априлското въстание за своята слава, ни посрещнаха много добре. Бях в настроение да понеса всички несгоди на студеното дъждовно време за Васил Петлешков, но удобните топли квартири и сърдечният прием на нашите домакини намали моите усилия.

В деня на тържеството ме качиха на балкончето над аптеката, която се намира при старинния прочут Синджирли бунар. От четири улици надойдоха деца във въстанически униформи и пушки на рамо. Те представляваха въстаналите около Брацигово села, придошли в града. Въстаниците влачеха черешови топове.

На 11 ч. Васил Петлешков пристигна на кон с кон с черния жакет и райе панталони, извика пред кладенеца паметните думи, които стоят там написани на мраморна плоча, и замина към дола да си облече въстаническите дрехи.

Клепалото от старинната камбанария заби. Народът пълнеше малкия мегдан.

Ето и Петлешков се върна, облечен като въстаник, с байрактара, попа с евангелието и кръста и целия комитет. Изправи се пред кладенеца и зачете на висок глас кървавото

Камбаните през това време замлъкнаха. Свещен миг, изпълнен с неописуеми трепети.

Взеха ме на първо място след Петлешкова в процесията към лобното му място. Това бе голяма чест за мене и ми причини силно вълнение. Минахме край къщата, където е живял, и мястото, където са го горили…

Възкачване на Вола

2 юни 1961 год.

Възкачването започна на 9,20 ч. сутринта при силно слънце от с. Паволча по пряката пътека, която не е нищо друго освен камениста урва с отвесен наклон.

Качвахме се човек след човек, като се залавяхме за остри камъни и сухите корени на някогашни дървета, пъшкахме на жаркото слънце, охкахме от изтощение и се чудехме как Ботевата чета, при това натоварена с оръжие, е минала такъв път.

Аз направих забележка, че ако и нас гонеха черкези с голи ятагани в ръце, нямаше да имаме време да пъшкаме и да се ловим по камънаците, а щяхме да летим нагоре по урвата.

На таз пътека разбрах думите на Никола Обретенов:

„За три дена Ботев стана неузнаваем“.

Едва на 12,30 ч. достигнахме Околчица.

Още на серпантината под нея аз познах, че това не е хълмът Камарата, Кленът и пр., описвани от Никола Обретенов като полесражение на Ботевата чета. И наистина, паметникът бил издигнат на погрешно място. Заблудени били от стихотворението: „На Вола сред пустинния Балкан“ и пр.

От Вола следват — като показатели — камък след камък, които водят към лобното място. Но ние го погледнахме и приветствахме от насрещния хълм. Силите ни бяха изчерпани. Времето беше свършило.

Въпреки тази голяма жертва, която трябваше да понесем, ние изпуснахме в Паволча нашия автобус „Балкантурист“ и трябваше с големи молби да се качим на един камион, за да отидем и го дирим във Враца.

Люба (Иванчева — б. м., П. В.), която ме придружаваше, беше вече полумъртва от умора. Въпреки че самата аз бях много изтощена и като се сривахме надолу по пътя на пладнешкия пек, чувствах, че ей сега ще се строполя в някоя урва и ще издъхна, аз много се страхувах за нея, защото лицето й бе посиняло и тя едва мърдаше краката си.

Черни буреносни облаци покриха Враца и заваля пороен дъжд със силни светкавици и гръмотевици.

Дряновски манастир

октомври 1962 год.