Яна Язова - Бенковски

„Ботев — пише Никола Обретенов — беше много загрижен. Понеже от щаба му бяхме останали само Апостолов, Перо и аз, той се обърна към нас и ни запита: «Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли?…»“

Въпрос, който е имал вече своя отговор.

„Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?“ — ето какъв е бил въпросът.

„Да останем!… Тук да останем!…“ — е гласял отговорът.

Той не е бил даден нито от Апостолов, нито от Перо или Обретенов, които са мълчали. Той е бил даден от съдбата.

Апостолов, Перо и Обретенов оттук нататък е трябвало да поемат сами своето мъченическо скитане из Балкана и заедно с Войновски да търпят глад, студ и преследването на потери. Да отбиват засади и водят боеве, додето паднат разбити, нарязани на късове, с глави, забити на колове, разнасяни из селата. За други пък са се подготовлявали тъмници, вериги и доживотна каторга в Диарбекир.

Да остане… било присъдено само нему!

За да се изпълни това, което поетът бе казал в песента:

Додето чакаше другарите му да помислят върху неговия въпрос, Христо Ботев се понадигна, а после изправи с целия си ръст, за да види накъде са отишли момчетата. Няма ли за тях някоя опасност около извора.

„Тогава — пише Никола Обретенов — моментално изгърмя пушка и Ботев политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложиме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума…

Останахме поразени като от гръм. След няколко минути се окопитихме. По съвета на Перо прибрахме всичко от Ботева, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите. Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума, взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с 5 наполеона, а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира. Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото.“

След като извършиха всичко това, тримата оставиха скъпите останки на произвола на съдбата.

Главното, което поетът искаше, бе изпълнено:

Тъй на връх Вола 56, Врачански балкан, на 20 май 1876 година падна и угасна заедно с поета и героя Христо Ботев, факлата на оня велик пожар, който историята назовава със скромното име

Романът „Бенковски“ споделя съдбата на предхождащия го роман „Левски“ — и той бе публикуван за пръв път през 1988 г. по запазена чернова в Централния държавен архив, тъй като оригиналът липсва. Ако за „Левски“ има повече сведения около историята на създаването и по-сетнешната му одисея, то за „Бенковски“ те са доста оскъдни. Както вече е известно, „Левски“ е завършен в чернова през 1955 г., а когато Димитър Талев и Георги Томалевски отиват при Яна Язова, тя им чете глави и от „Бенковски“. В рецензията си за първия роман от 1960 г. двамата писатели уточняват, че и вторият роман, озаглавен тогава „Априлско въстание“, е завършен. Талев и Томалевски долавят същността на този втори роман на трилогията „Балкани“ като потресающа картина на удавеното в кръв и жестокости Априлско въстание.

Във фонда на Яна Язова, съхраняван грижливо в ЦДА, от романа „Бенковски“ са запазени два преписа — втори и трети машинописен екземпляр. Първият екземпляр липсва. При сравняване на хартията, както и на особеностите на машинописа, може да се приеме със сигурност, че запазените в ЦДА преписи на романа са направени непосредствено след преписа на „Левски“ от периода 15 август — 7 ноември 1960 г. Двата преписа на „Бенковски“ са разделени в по две папки поради големия обем. Всяка една от първите папки обхваща текста от глава I до глава XIII включително (фонд 1400, опис 1, а.е. съответно 29 и 30), а всяка една от вторите папки — от глава XIV „Белите нощи на революцията“ — до края на романа (съответно а.е. 38 и 39).

Най-напред Яна Язова е извършила ръкописни поправки с мастило на буквени грешки, промяна на отделни думи или изрази, известни съкращения на пасажи и отделни изречения, които, общо взето, са идентични за двата преписа. Изглежда, по-късно авторката нанася допълнително поправки върху избрания от нас препис, върху който са направени по-значителни промени в текста, при това с химикалка. Трябва да изтъкнем, че при по-внимателно вникване в характера на поправките и съкращенията се налага изводът, че при осъществяването на машинописния препис Яна Язова е била убедена в завършеността на своя роман. В избрания препис (фонд 1400, опис 1, а.е. 29 и 38) тя се е отказала само от главата „Балдьово“ и от подглавата „Неизбежни мисли за революцията“, намираща се между подглавите „Ястребът“ и „Мисли около предстоящата революция“ на глава VI „Апостолът“. Глава „Балдьово“ е била вмъкната след написването на романа, авторката е имала колебания, изглежда, около мястото на тази глава и в последна сметка се е отказала от нея. Въпреки това даваме я в бележките изцяло според текста в неизбрания от нас препис на „Бенковски“. Подглавата „Неизбежни мисли за революцията“ е в обем от две машинописни страници, има есеистичен характер и с известно основание е била изоставена от Яна Язова.