Яна Язова: Бенковски

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: април 2003 г.

Коректор: Людмила Петрова

ISBN: 954-8945-37-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12284

Иван Марковски (1823–1887), въпреки че отказва да подкрепи мисията на Волов, участва в подготовката на Априлското въстание. За него, вече като арестант в ловчанския затвор, споменава 3. Стоянов в „Записки по българските въстания“ (С., БП, 1977, с. 780). (бел. П.В.)

Слава.

Данните за пазарите, за зеленчуците и прасковите „шевталъ“, за караманките, както и за земетресението и забележителностите на Бруса, които се съдържат в подглавите „Сурея“, „Усойница“, „Азия си има своите тайни и своите чарове“, Яна Язова е почерпала предимно от пътеписа на Никола Начов „До Бруса и назад“ (1934), публикуван с псевдонима му Начо Донкин. (бел. П.В.)

Целувка.

Спасение на душата.

Гробниците.

Февруари.

Светкавицата.

Одрин.

Подглавата „Съдба“ от началото на пасажа, започващ с изречението „Когато консулът извеждаше двамата гости на парадната стълба…“, липсва в избрания препис, по който се печата романа. Понеже тези страници не са съзнателно извадени от авторката, а са случайно изпаднали, за което говори номерацията, публикуваме ги според другия машинописен вариант (фонд 1400, опис 1, а.е. 30). (бел. П.В.)

Стойко Мъглата — прякор на Стамболова.

Търговец на едър или дребен добитък.

Откупвач на данък беглик.

Овчари или козари.

В песента на Кокльо след «и ти водица студена» авторката е изпуснала при преписа реда «и ти висока планина». (Виж «История на Априлското въстание» от Д. Страшимиров, том 2, с. 101–102). В бележка под линия авторът пише: «Тая песен записал г. Ст. Костурков в „Заклинанието на с. Мечка“ (излязла през 1897 г. — б. м., П. В.), но аз я давам тъй, както сам Кокльо ми я изпе.» Трите тома на «История на Априлското въстание», наред със Записките на 3. Стоянов, са сред основните книги, които Яна Язова е имала предвид при написването на «Бенковски». (бел. П. В.)

Юргана — въже.

Той идеше от махалата Чиксалан… Кочо Чистеменски е роден в с. Динката, Пазарджишко, но по настояване на майка му семейството се преселило в пазарджишката махала Чиксалан, откъдето била родом тя. (бел. П.В.)

Историята как Иван Гинов намерил съкровището е разказана подробно от проф. Константин Гълъбов в книгата му „Въстанието на героична Перущица“ (С., НП, 1965, с. 14–15). Според Жана Николова-Гълъбова Яна Язова не само че е имала предвид тази книга, но старателно е разпитвала проф. Гълъбов дори за бита и поминъка на перущенци. (бел. П.В.)

За Д. Лачков и за Велика разказва проф. Гълъбов в посочената по-горе книга на страница 64–67. Сред дадените в края й приложения са и двете творби на Д. Лачков — „Кратко изследуване за бившия град Драговец и «Ангел Утешител»“. (бел. П.В.)

Яна Язова не проследява докрай намесата на Рангел Гичев в перущенското въстание. За страданията му в пловдивския затвор и за по-пълно изясняване на ролята му във въстанието виж „В темница“ от Константин Величков („Съчинения в пет тома“, том 2, 1986, с. 50–52). (бел. П.В.)

Патрони.

България.

Алтъпармаков — в буквален превод ще рече с шест пръста. След произнасянето на това име в текста на „Бенковски“ е следвало следното изречение, което е зачеркнато от авторката: „Така го назовахме, защото има на големия пръст на едната си ръка още едно малко пръстче.“ (бел. П.В.)

Дядо Никола — определен да води чета в Старозагорското въстание. Забягнал във Влашко.

Революционери.

Харитона.

Никола.

Свитата на Княза.

Още Макгахан свързва името на Райна Княгиня с това на Жана д’Арк: „Казаха ми, че тя възглавявала въстанието, че била коронясана княгиня, че, възседнала величествен кон, тя се разхождала по улиците на родния си град и развявала знамето, като нова Жана д’Арк…“ („Турските зверства в България“, Женева, 1966, с. 67). (бел. П.В.)