Яна Язова - Бенковски

Разбира се, че Левски е подготвял нещо много повече — ще се съгласят мнозина. Но не е изключено да продължат да разглеждат дейците на Априлското въстание на една страна, опълченците — на друга страна, следосвобожденските въстания и войни — на трета страна. Бенковски би ни дал съвсем кратък срок да обединим всичко това, ако ще бъдем хора и българи!

И наистина: как ще се появи Българското опълчение, превърнало Освободителната война в Отечествена, както справедливо пише историкът Георги Вълков, без Априлското въстание и вътрешната революционна организация на Левски, без дейността на идеолозите Раковски, Каравелов и Ботев, които никога не са забравяли какво представлява България на Балканите — най-напред за нас самите, но не само за нас, защото възелът на Маркови врата винаги е бил много сложен — национален и интернационален, български и европейски, световен.

Третата част на трилогията е „Шипка“. Нека читателят има още малко търпение и ще я дочака.

Петко Тотев

Силен сняг валя три дни и три нощи върху Горния метох в Калофер. На третия ден храмът „Въведение на Света Богородица“ изглеждаше потънал в дълбока пряспа. Остатъци от нея отрупваха островърхия покрив на зида и триъгълната керемидена шапка над входа.

Монахините се намериха в метоха като погребани в дълбок сняг. Мълчаливи и посърнали, те излизаха от килиите и прекосяваха двора по няколко наведнъж, а в малката стаичка при портата дежуриха заедно по три сестри.

Обесването на Дякон Левски бе съобщено в метоха от външни лица. Госпожа Евпраксия още не се бе върнала от своя последен излаз. Бе изминало цял месец от последната вест, която бяха научили за нея.

Смутени и развълнувани, по пет и по десет накуп, сестрите на Горния метох си проправяха пъртина в дълбокия сняг, който бе навалял върху земята, и отиваха в града за новини. В такова време рядко пристигаха пътници от други места и пощата, която идеше всеки четвъртък, носеше твърде малко писма.

Това, което се говореше за госпожа Евпраксия в града, бе незадоволително и пълно с противоречия.

Някои твърдяха, че игумения Евпраксия се намирала, изправена в целия си ръст, върху градския ров, когато бесили Дякона. Жена с нейните огромни размери и такава, каквато била почерняла и страшна, всички можели да забележат отдалече.

Разправяха още, че нея съгледал Апостола, когато извикал с цял глас: „Братя българи, наистина аз съм първият, но след мене идат хиляди…“

Знаеше се колко силно го обичаше игуменията и че с тия думи нея той искал да утеши.

Когато увиснал на бесилото, а циганите започнали да замерят с камъни неговия труп, всички българи се разбягали де кому видят очите. Останала върху насипа само игуменията. Тя гледала обесения и заплакала. И дълго време стояла върху градския ров и плакала, без някой да посмее да я приближи.

Други разправяха, че заради нея именно синът на Ботьо Петков, поетът Христо, съчинил във Влашко някаква песен за обесването на Васил Левски, в която се казвало:

Това нещо Христо Ботев написал за игумения Евпраксия, която стояла върху градския ров и плакала пред бесилото на Дякона.

Други бяха дошли от София и казали:

— Идете да приберете своята игумения! Едни бедни хорица от последните къщурки на града се грижат за нейната помрачена душа. Тя не знае къде се намира, нито може да каже коя е, но по нейната осанка всички разбрали, че тя не е от просто потекло и от някой манастир от по-долна ръка. В джобовете й намерили злато. По някаква връзка ключове, свързани с марка и щемпел, разбрали, че голямата калугерка е от Горния метох в Калофер. Разпитали хора от града и се оказало, че игуменията на Горния метох Евпраксия била изчезнала…

Сестра Ефросиния, натоварена от съвета на монахините да издири и доведе госпожа Евпраксия, на часа замина за София. Тя намери бедната къщурка, току срещу бесилото, на което бе увиснал Дякон Левски. Бедните стопани, старец и старица, наистина бяха приимали в своя дом една такава голяма и стара калугерка, която дълго време стояла на студа върху градския ров. Но това било отдавна, когато бесили едного българина, за когото се говорело, че искал да стане султан.