Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Допреди пет години всички страхове у римляните бяха свързани с галите и келтите, но изведнъж на сцената излязоха германците и се оказа, че в сравнение с тях галите и келтите не само са мирни и цивилизовани, но и единствени способни да водят диалог с Рим. Защото новите страхове, които спохождаха римляните, идваха не от друго, а именно от това, че за новоизлюпилите се германски племена не се знаеше абсолютно нищо. Бяха се пръкнали буквално от небитието (в консулството на Марк Емилий Скавър) и след като нанесоха пълен разгром на една доста добре обучена римска армия (в консулството на Гней Папирий Карбон), изчезнаха тъй бързо и изненадващо, както се бяха и появили. Германците представляваха мистерия, с тях човек не можеше да бъде сигурен в нищо. За тях не важеше нито едно правило на поведение, така както биха го разбирали, у който и да е друг средиземноморски народ. Защото как иначе да се обясни фактът, че след като бяха сломили цялата съпротива на полуострова, след като бяха превърнали Рим в безпомощна старица, вместо да се втурнат на юг, за да заграбят, каквото могат, те просто се бяха обърнали и бяха изчезнали вдън земя? Та това беше направо нелепо! И все пак те бяха дошли, в това нямаше никакво съмнение, а след това си бяха отишли. С годините в съзнанието на римляните германците се превръщаха във все по-тайнствени същества, нещо като легендарните лами, с които се плашеха децата вкъщи. Също както и с времето прастарият страх от варварското нашествие се връщаше в някогашната си форма — някъде между тръпката и невярващата усмивка.

Но сега германците пак бяха изникнали отнякъде. За броени дни стохилядните им пълчища се бяха спуснали из Трансалпийска Галия и бяха наводнили земите около езерото Лемана и горното течение на Родан. Това бяха галски земи, където живееха племената на едуите и амбарите, плащащи данък на Рим, но където в момента се чуваше само германска реч, а всичко живо биваше подлагано на огън и меч. Германците бяха като великани, излезли от приказките или по-точно от своя подземен свят далеч на север, на ръст не по-малко от десет стъпки и с кожа, бледа като на мъртъвци. Нищо не можеше да ги спре да продължат надолу по долината на Родан, където да пометат всичко пред себе си — хора и животни, гори и поля, ниви и градини, без да правят ни най-малка разлика между едното и другото.

Новината за тяхното нашествие се разнесе из Рим само няколко дни, след като Квинт Цецилий Метел беше дебаркирал начело на армията си в Римска Африка и вече нямаше как изпратените легиони да бъдат повикани обратно. Така че, колкото и всички да го смятаха за глупак, единствено на Марк Юний Силан, задържан в Рим именно понеже се смяташе, че там ще направи най-малко поразии, оставаше да поеме от Сената отговорността да брани със силата на меча римските закони в Галия. Защото ако един консул сам не откажеше да командва армията, никой друг не можеше да води война вместо него. А Силан оповести пред целия народ, че е щастлив, задето му се е предоставил шанс да поведе римските легиони срещу германците. Както и Гней Папирий Карбон пет години по-рано, така и Силан не се замисляше за друго, освен за натоварените със злато конвои, които щяха да поемат от Галия към Рим, и без да обръща внимание с какъв точно враг му предстои да се срещне, лигите му течаха ли течаха…

След като навремето Карбон сам бе предизвикал германците на бой, а армията му беше унищожена от варварите, колкото и чудно да изглежда, германците дори и не помислиха да вземат като плячка оръжието на убитите врагове, нито на онези, които го бяха захвърлили насред бойното поле в желанието си по-скоро да се спасят от клането. Затова впоследствие прагматично мислещите римляни, след като изчакаха развилнелите се врагове да си заминат, бяха пратили хора да съберат оръжието, останало на полесражението, и да го върнат в Рим. Насъбраното представляваше истинско съкровище и досега лежеше в различни складове из града в очакване кога най-после ще се сетят за него. Ограничените възможности на градските манифактури да снабдят в кратко време римската армия, особено след като допреди една-две седмици всичко отиваше за снаряжението на Метеловите войници от африканската експедиция, принудиха Силан и неговите набързо сформирани легиони да прибегнат именно до скрития резерв. Доброволците, които до момента не се бяха погрижили за въоръжението си, трябваше да го откупят от държавата, прибавяйки неочаквани приходи за държавния бюджет.