Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Силан се видя далеч по-затруднен в набирането на самите доброволци. Наборните комисии трябваше да работят изключително усърдно и в много случаи да заобикалят закона. Така например често се въоръжаваха хора, чийто имуществен статут в друго време не би им позволил да се запишат в армията. Сега всички, които се явяваха доброволци, бяха взимани на служба, а за оръжие получаваха каквото им беше нужно от скрития резерв на Карбон, при условие, че цената на екипировката им ще бъде удържана от войнишките им заплати. Също така под знамената бяха привикани и множество ветерани, които, след като бяха отслужили своите десет години в строя, сега принудително трябваше да се превърнат в мирни селяни в очакване на спокойни старини. Но понеже на повечето от тях обездвиженият живот трудно им понасяше, рядко се случваше някой да откаже на наборните комисии.

Най-сетне легионите бяха сформирани. Марк Юний Силан потегли към Трансалпийска Галия начело на прекрасна армия от пълни седем легиона, към които трябваше да се прибави мощната тракийска конница, както и няколкото също коннически дружини, сформирани от гали, населяващи римската провинция. Наближаваше краят на май, а откакто новините за германското нашествие бяха достигнали Рим, бяха изминали едва осем седмици. За осем седмици Рим бе успял да събере, да въоръжи и дори донякъде да обучи армия от петдесет хиляди души, включително конницата и обоза. Само такава огромна заплаха като германците можеше да предизвика подобна незабавна реакция, граничеща с геройство.

— Но така или иначе това е живото доказателство на какво сме способни ние, римляните, щом имаме желание за това — говореше Гай Юлий Цезар на жена си Марция на път за вкъщи. Бяха излезли извън града, за да видят как легионите гордо маршируват по Фламиниевия път на път за Италийска Галия, гледка, която направо радваше окото.

— Да, стига Силан да се окаже способен да си свърши работата — възрази Марция, която като истинска съпруга на сенатор не можеше да стои далеч от политиката.

— Явно се съмняваш в това — рече Цезар.

— Както и ти, въпреки че не искаш да си го признаеш. Но както и да е. Сега, докато гледах как петдесет хиляди чифта ботуши тропат върху Мулвиевия мост, ми дойде наум, че сме късметлии, задето имаме за цензори хора като Марк Емилий Скавър и Марк Ливий Друз — въздъхна облекчено Марция. — Марк Скавър е съвсем прав — Мулвиевият мост е започнал да се люлее и няма да устои и на първото наводнение. И какво ще правим тогава, ако изведнъж се окаже, че цялата римска армия се намира на юг от Тибър, а й се налага незабавно да се прехвърли на север? Затова се радвам, че Скавър беше избран. Той категорично обеща, че Мулвиевият мост ще бъде ремонтиран. Прекрасен човек!

По лицето на Цезар се изписа горчива усмивка, но все пак се опита да бъде честен.

— Пустият му Скавър започна да се превръща в цяла институция! Та той е такъв актьор и шарлатанин, че повече не може да бъде. Три четвърти от него са си пълна шашма. Е, вярно, че последната четвърт струва повече, отколкото мнозина сенатори, взети заедно, заради което предполагам, че трябва да му се прости останалото. Но пък е прав: наистина се нуждаем от нова програма за обществени строежи, и то в никакъв случай само заради работната ръка. Вече пет години всички онези сприхави дядковци, които, освен да броят пари, за друго не стават, ни карат да съжаляваме, че изобщо им даваме заплатите! Да отдадем дължимото на Скавър: той наистина смята да обърне повече внимание на въпроси, които досега не знам защо винаги са били пренебрегвани. Макар аз лично да се съмнявам в необходимостта да се пресушават блатата около Равена, както и да се строят канали и диги между Парма и Мутина.

— О, хайде сега, Гай Юлий, бъди по-благосклонен! — сряза го Марция. — Не е ли направо велико да се обуздаят водите на Пад? С тези германци, които кой знае кога ще се появят из Трансалпийска Галия, би било истинско нещастие, ако придошлите реки откъснат войските ни от проходите!

— Вече казах, че нямам нищо против подобни начинания — съгласи се Цезар, но с присъщата си упоритост не пропусна да добави: — И все пак ми се струва показателно, че всички онези части от полуострова, където Скавър най-много държи да бъдат започнати въпросните благоустройствени работи, са именно районите, където той самият има най-много клиенти… и нищо чудно, когато строежите бъдат завършени, междувременно клиентелата му да се е увеличила шесткратно. Представяш ли си, Емилиевият път тръгва от Атиминум на адриатическия бряг и стига чак до Тавразия в подножието на Западните Алпи — петстотин километра, осеяни с толкова клиенти, колкото и павета!