Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

— Просто исках да те видя — продължи след малко Юлия, сякаш нищо не се беше случило. — Може ли от време на време да наминаваш насам или не ти е приятно да ме гледаш така?

— Аз пък се чудех дали теб няма да те смущава присъствието ми — наведе се Марий, за да я целуне по челото, скрито под меките й, бухнали къдрици. Устните му обаче установиха, че както косата, така и кожата й са влажни от пот. Бедната!

— Всичко ще бъде наред, Гай Марий — пусна ръцете му Юлия. — Гледай да не се тревожиш толкова много! Татко още ли е с теб?

— Да.

Той се обърна да си тръгне и срещна свирепия поглед на Марция, застанала встрани в компанията на трите стари акушерки. О, богове! Ето един човек, който нямаше да му прости толкова лесно за нещата, които правеше на дъщеря му!

— Гай Марий! — извика подире му Юлия, преди да е излязъл от стаята.

Той я погледна.

— Астрологът тук ли е? — попита съпругата му.

— Още не, но вече пратихме да го повикат.

Това явно я зарадва.

— Добре!

Синът на Марий се роди двадесет и четири часа по-късно, появявайки се на бял свят сред потоци от кръв. Раждането му едва не коства живота на майка му, но със своята воля да оцелее, а и с помощта на лекарите, които я сложиха с главата надолу и я опасаха цялата в превръзки, Юлия надмогна ужасния кръвоизлив и с времето състоянието й се пооправи.

— Ще стане известен, домине, и животът му ще бъде изпълнен с велики събития и славни приключения — четеше бъдещето на новороденото астрологът, съзнателно отбягвайки лошите знаци, за които никой родител не би искал да слуша.

— Значи ще оживее? — искаше да знае преди всичко друго Цезар.

— Без никакво съмнение, домине — дългият и доста мръсен пръст на астролога незабележимо застана върху конфигурацията, която предвещаваше по-скоро противното. — Ще заеме най-висшия държавен пост в страната: ето, на картата добре се вижда — с другата ръка беше показан необходимият звезден триъгълник.

— Синът ми ще бъде консул — със задоволство отбеляза Марий.

— Със сигурност — потвърди астрологът, преди да допълни: — Но все пак няма да бъде толкова велик, колкото баща си, ако се вярва на този квадрат със звездата по средата.

А това още повече зарадва Марий.

Цезар наля две чаши с най-доброто фалернско вино от избата си и без да го разрежда с вода, изпълнен и той с родителска гордост, подаде едната на зет си.

— За твоя син и мой внук, Гай Марий — поздрави го той. — Наздраве и за двама ви!

И така, когато в края на март консулът Квинт Цецилий Метел отплава за Римска Африка заедно с Гай Марий, Публий Рутилий Руф, Секст Юлий Цезар, Гай Юлий Цезар Младши и още четири многообещаващи римски и италийски легиона, Гай Марий можеше да е спокоен за здравето на жена си и щастлив за това, че се е сдобил с наследник. Дори тъща му беше благоволила отново да му проговори!

— Ще е добре да поговориш с Юлила — беше казал той на Юлия при раздялата им. — Баща ти е силно разтревожен за нея.

По това време тя беше възстановила донякъде силите си и единственото, което нарушаваше щастието й при вида на едрото и здраво бебе, излязло от утробата й, беше тъжният факт, че няма да може да изпрати мъжа си до Кампания и да го има за още няколко дни край себе си, преди да е напуснал Италия.

— Сигурно имаш предвид тази смешна история за гладуването — намести се Юлия по-удобно в прегръдката му.

— Е, всичко, което знам, съм го чул от баща ти, но доколкото разбрах, става дума точно за това. Ще ме извиниш, че не мога да ти кажа нещо повече, но всъщност младите момичета малко ме интересуват.

Съпругата му, която продължаваше да си бъде едно младо момиче, не можа да не се подсмихне на забележката му; но пък и тя вече бе имала достатъчно поводи да разбере, че мъжът й всъщност я има за своя връстница, узряла и помъдряла.

— Ще говоря с нея. — Изпроси си Юлия една целувка. — О, Гай Марий, колко жалко, че здравето ми няма да ми позволи да родя братче или сестриче на малкия Марий, преди да си се завърнал!

Но преди Юлия да се накани за този разговор с болната си сестра, цял Рим гръмна с новините за германците. Насред града настъпи същинска паника. Откакто триста години по-рано галите бяха нахлули в Италия и едва не бяха завзели самия Рим, полуостровът не можеше да се отърси от кошмара за варварските нашествия; именно, за да се защитят от тях, италийските народи се бяха решили на съюза си с Рим и именно с тях и едните, и другите водеха нескончаеми войни по македонската граница от Адриатическо море до Тракийския Хелеспонт. Именно заради галите десетина години по-рано Гней Домиций Ахенобарб беше построил път по сушата, свързващ италийска Галия с испанските Пиренеи, а с оръжие бе подчинил племената по поречието на Родан, за да могат те лека-полека да се приучат на римските нрави и да свикнат с постоянното римско военно присъствие, което с времето щеше да се превърне за гаранция за собствената им безопасност.