Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

— Да, Скавър си е Скавър!

— И къде отидоха осъдените? — заинтересува се Рутилий Руф.

— Повечето решиха, че най-прекрасното място за изгнаници като тях е Масилия, но Луций Опимий например предпочете да замине за Западна Македония.

— А Авъл Албин е все още сред живите.

— Да. Спурий Албин реши да поеме цялата вина върху себе си и Сенатът му направи удоволствието да му и предостави — въздъхна Марий. — Друго си е да се облягаш на законите.

Около мартенските иди започнаха и родилните мъки на Юлия. Щом акушерките съобщиха на Марий, че раждането няма да бъде никак лесно, той от своя страна незабавно повика родителите на жена си.

— Кръвта ни е твърде стара и слаба — тревожеше се Цезар на глас, докато двамата с Марий чакаха в кабинета на зетя. Баща и съпруг бяха еднакво в плен на любовта си към родилката и в същото време на страха за здравето й.

— Моята не е — отвърна Марий.

— Но това не може да й помогне на нея ! Ако Юлия на свой ред се сдобие с дъщеря, за което ни остава само да се молим, може би бащината й кръв ще вдъхне повече сили на малката. Надявах се, че като се оженя за Марция, във вените на децата ми ще потече и малко повече плебейска жизненост… но Марция се оказа повече патрицианка, отколкото предполагах. Майка й е Сулпиция, не знам дали знаеш. Някои патриции все още държат кръвта на децата им да е също толкова синя, колкото тяхната, но съм забелязал, че почти всички девойки от благороден произход дойде ли им време да раждат, стават жертва на жестоки кръвоизливи. Защо иначе патрицианските дъщери ще умират толкова по-рано от останалите? — Прокара Цезар пръсти през сребристо — златистите си коси.

Марий не го свърташе на едно място; скочи на крака и закрачи напред-назад из стаята.

— Е, не може да се отрече, че за нея се грижат най-добрите лекари и акушерки в цял Рим — кимна той към помещението, превърнато специално за случая в родилна стая, откъдето и в момента се чуваха болезнените стенания на младата му съпруга.

— Миналата есен същите тези лекари не можаха да сторят нищо за племенника на Клитумна — отбеляза мрачно Цезар.

— На кого? А, говориш ми за досадната си съседка, нали?

— Именно, казва се Клитумна. Племенникът й почина миналия септември след доста продължително боледуване. Беше съвсем млад, а и дотогава не беше давал вид нещо да му има. Лекарите направиха всичко, за което можеха да се сетят, но не можаха да го спасят. Оттогава все за това мисля.

Марий изгледа неразбиращо тъста си.

— Защо изобщо ти трябва да мислиш за това? Аз лично не виждам никаква връзка.

Цезар прехапа устни.

— Смъртта идва винаги на три пъти едно след друго — каза той с тъжен глас. — Племенникът на Клитумна умря прекалено близо до нас самите. В скоро време има да умират още двама.

— Дори да е така, най-много да умрат и останалите ти съседи.

— Не е задължително да са точно те. Писано е, че ще умрат трима, които са обвързани по някакъв начин. Но докато не умре и вторият от белязаните, дори и гадателите не биха могли да познаят кой ще е той и кой ще е третият.

Марий направи с ръце жест хем на раздразнение, хем на отчаяние.

— Гай Юлий, Гай Юлий! Моля те, нека бъдем по-големи оптимисти! Никой още не е дошъл да ни каже, че Юлия е пред смъртна опасност. Знаем само, че раждането няма да бъде леко. Така че те извиках да ми правиш компания, за да ме поразведриш малко, а ти, напротив, само гледаш да ме хвърлиш в още по-голяма тревога.

Цезар като че ли се засрами от забележката и се опита да оправи донякъде положението.

— Иначе трябва да ти кажа, че това, дето Юлия най-сетне ще ражда, по-скоро ме радва — рече той малко рязко. — Напоследък все не ми се иска да я безпокоя с домашни тревоги, но тайно се надявам, след като детето се появи на бял свят, тя ще поотдели малко време за Юлила.

На Марий му мина през ума, че въпросната Юлила, ако изобщо създава някакви неприятности, вместо да говори насаме със сестра си, може би се нуждае повече от едно родителско нашляпване по задника. Все пак се въздържа да изкаже на глас какво мислеше. Понеже досега не бе имал деца, но най-после му се очертаваше сам да стане родител, не беше сигурен дали един ден и той няма да се превърне в такъв любящ баща, какъвто беше Гай Юлий Цезар.

— Какво става с Юлила? — попита той.

Цезар въздъхна.

— Не иска да яде. Известно време все пак успявахме да я убедим да се храни кажи-речи нормално, но през последните четири месеца положението само се влошава. Много е отслабнала! А напоследък започнаха да я спохождат и припадъци — ей тъй, пада, както си ходи. Но лекарите не могат да й открият нищо.