Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

— В никакъв случай! Бих разбрал донякъде онези, които се опитват да си купят консулството, но да подкупваш, за да станеш квестор ? Никога. Освен това би било твърде рисковано. Ебурн си е набелязал Луций Корнелий и ще използва всяка предоставила му се възможност да го дискредитира… и дори да го даде под съд. Не, услугата, която искам от теб, е съвсем различна, но ти най-много ще си изпатиш, ако зетят ми се окаже глупак. Искам да поискаш Луций Корнелий за твой личен квестор — така най-лесно ще накараш да го забележат. Както добре знаеш, щом се разбере, че някой от кандидатите за квестори се радва на благосклонността на вече избран консул, то е сигурно, че всички ще гласуват за него.

Марий не отговори веднага; трябваше първо да размисли за възможните последствия. Всъщност за пред хората нямаше никакво значение дали Сула наистина има пръст в неочакваната смърт на любовницата и мащехата си, които го бяха обявили за свой наследник. Но ако той си създадеше име и осъществеше своята политическа кариера, стигнеше ли до консулския пост, всички щяха да си спомнят тази подробност и несъмнено щяха да го изкарат убиец. Все щеше да се намери някой да изрови от праха странния случай и да разпространи мълвата, че Сула е убил, за да се сдобие с нужните за политическа кариера пари. Това, заедно със спомена за сиромашията на баща му, щеше да остане завинаги коз в ръцете на евентуалните му врагове. Фактът, че имаше за жена една от дъщерите на Гай Юлий Цезар, донякъде щеше да замаже положението, но петното, което случайността му беше лепнала, нямаше да се изтрие никога напълно. И най-накрая щеше да се окаже, че на мълвата са повярвали мнозина — тъй както и досега всички мислеха за Гай Марий, че не знае думичка гръцки. Това беше първото възражение, което му отправяше вътрешният глас. Второто беше, че Гай Юлий Цезар се отнасяше с твърде големи резерви към Сула, макар и сам да не знаеше на какво се дължи недоверието му. Дали ставаше дума просто за инстинкт или здравият разум не му позволяваше Сула да бъде посрещнат с разтворени обятия? Третото, което го смущаваше, беше Юлила. Неговата Юлия, както той вече бе имал случай да се увери, никога не би се омъжила за човек, когото смята за недостоен, независимо от тежкото положение, в което беше изпаднал баща й преди сватбата й с Марий. Докато Юлила вече беше доказала, че е едновременно вятърничава и мислеща единствено и само за себе си — с други думи, би била повече от нежелана съпруга за всеки мъж, гонещ положение и търсещ да си създаде име. И все пак Луций Корнелий Сула се беше оплел в паяжината й.

Сетне Марий временно забрави Цезарите и си припомни онова дъждовно утро на Капитолия, когато скрито беше наблюдавал Сула по време на заколението на жертвените животни. Само този спомен беше достатъчен, за да му подскаже какво трябва да направи, и на свой ред да го сподели с Цезар. Луций Корнелий Сула беше някой . По никакъв повод не биваше да му се позволява да потъне обратно в забвение. Той трябваше да наследи онова, което му се полагаше по рождение.

— Много добре, Гай Юлий — рече Марий без следа от колебание в гласа си. — Утре ще препоръчам пред Сената Луций Корнелий Сула за свой квестор.

Цезар направо засия.

— Благодаря ти, Гай Марий! Благодаря ти!

— Можеш ли да ги ожениш, преди трибутните комиции да са се събрали за изборите на квестори?

— Ще бъде сторено — обеща му домакинът.

И така, само осем дни по-късно Луций Корнелий Сула и Юлия Младша, по-малката дъщеря на Гай Юлий Цезар, и двамата патриции, сключиха брак по старата форма конфареацио , която не им позволяваше да се разделят, докато са живи. Сула пое по пътя на своята политическа кариера; бе препоръчан лично от избрания за консул Гай Марий за негов квестор и обвързал се една фамилия, чиито дигнитас и почтеност никой не оспорваше, и по всичко изглеждаше, че успехът му е осигурен.

В приповдигнато настроение Сула се приготви и за първата си брачна нощ — той, който никога преди не си беше представял да се обвърже с една-единствена жена и да се грижи за семейство. С Метробий се беше разделил още преди срещата си с цензорите, от която зависеше влизането му в Сената, и макар раздялата да беше съпроводена с повече емоции, отколкото му беше по силите да понесе — момчето искрено го обичаше и сърцето му се късаше от мъка, — Сула беше твърд в решението си да остави веднъж завинаги тези занимания зад гърба си. Нищо не биваше да го заплашва по пътя му към славата.