Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Марий кимна в знак на съгласие.

— И аз мисля като теб, Гай Юлий. На един роб може да се има доверие само ако го оставиш сам да говори. Пък и те също са хора и думите им трябва да се вземат насериозно.

— И така, в резултат на всичко това в продължение само на два месеца Луций Корнелий се превърна от голтак в човек, притежаващ солидно богатство — продължи Цезар. — Дори само завещаното от Никополис беше достатъчно, за да го впишем в конническото съсловие, а парите на Клитумна го вкараха направо в Сената. Благодарение на Скавър, който вдигна по въпроса врява до небесата, новите цензори бяха избрани още през май. Иначе Луций Корнелий имаше да чака поне няколко години, преди да го допуснат в Сената.

Тук Марий се засмя.

— А какво стана всъщност с цензорите? Никой ли не искаше да заеме тази длъжност, че избрахте точно тия двамата? Така де, Фабий Максим Ебурн може и да става за такъв, но Лициний Гета? Та само преди осем години го изхвърлиха от Сената по настояване на цензорите за неморално поведение и успя да се върне едва след като го избраха за народен трибун!

— Знам — съгласи се мрачно Цезар. — Не, мисля, че се стигна до това положение, защото никой не искаше да се кандидатира от страх да не обиди Скавър. Да посегнеш при тези условия към цензорския пост, беше признак на липса на уважение и лоялност към Скавър. Така че единствените, които се осмелиха да се предложат за длъжността, бяха съответно онези, на които не бе хрумнало да проявяват такт. Но като се замислиш, Гета не може да ни създаде големи неприятности — за него цензорството е просто въпрос на престиж, а и му се иска да получи някоя и друга кесия под масата от страна на сдруженията, които се борят за държавните поръчки. Но Ебурн, за него всички знаем, че не е наред в главата, прав ли съм, приятелю?

„Да — помисли си Гай Марий, — наистина го знаем!“ Фамилията на Фабий Максимите беше изключително стара и по степента на благородството си представителите й отстъпваха единствено на Юлиите. С течение на времето обаче линията им се беше прекъснала и сега името се предаваше само от осиновители на осиновени. Настоящият цензор Квинт Фабий Максим Ебурн също беше осиновен; самият той имаше един-единствен син, но пет години по-рано го беше екзекутирал заради някаква порочна връзка. Вярно, че законът, който позволяваше на патерфамилиас да разполага с живота на синовете си, не беше официално премахнат и от правна гледна точка Ебурн не бе извършил престъпление. Но вече от десетилетия, ако не и от по-отдавна, никому не беше минавало през ума да убива жените и децата си, така че постъпката на Ебурн ужаси цял Рим.

— От друга страна — разсъждаваше на глас Марий, — за Рим така ще бъде по-добре — с колега като Ебурн Гета не би се осмелил да прекалява с подкупите.

— Навярно си прав, но само като си помисля за бедния младеж! И все пак, в действителност Ебурн си остава един Сервилий Цепион, а Сервилий Цепионите винаги са били странни по отношения на морала. Искат да се изкарат по-целомъдрени от самата Артемида, при това цял свят трябва да го научи. В крайна сметка човек започва да се чуди.

— И така, кой от двамата цензори убеди другия да пусне Луций Корнелий Сула в Сената? — заинтересува се Марий. — Сега, като свързвам името с физиономията му, сещам се да съм подочул разни слухове за поведението му — като че ли и той не е бил еталон за непорочност.

— О, аз лично мисля, че и да е попрекалявал със сладостите на живота, правел го е само от скука, а може би и за да протестира срещу злата си съдба — успокои го Цезар. — Все пак трябва да се признае, че Ебурн помърмори малко под мъничкото си носле. Докато човек като Гета, ако ще и тингитанска маймуна да му предложиш за сенатор, ще я приеме, стига да му налучкаш цената. В крайна сметка, съгласиха се, че Луций Корнелий може да бъде приет за сенатор, но само при определени условия.

— Така ли?

— Да. Луций Корнелий ще остане сенатор, но при условие, че се кандидатира за квестор и бъде избран от първия път. Ако се провали на изборите, край на сенаторството му.

— А той ще бъде ли избран?

— Как мислиш, Гай Марий?

— С име като неговото? Разбира се, че ще го изберат!

— Надявам се. — Цезар не изглеждаше толкова сигурен. Марий веднага забеляза, че тъстът му се смущава от нещо. Явно искаше да подхване някоя тема, но се чувстваше неловко, та затова се усмихваше така тъжно. — Бях се зарекъл, Гай Марий, че след всичката щедрост, която прояви при женитбата си с Юлия, повече никога няма да те моля за услуга. Но естествено това се оказа глупаво заричане. Как може човек да знае какво ще му поднесе бъдещето? Ето, че отново имам нужда от теб.