Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

— Ще направя каквото пожелаеш, Гай Юлий — увери го сърдечно Марий.

— Юлия имала ли е време да ти разкаже защо сестра й едва не се умори от глад? — попита Цезар.

— Не. — В орловия поглед на Марий проблеснаха блажени искрици. — Откакто съм се прибрал у дома, малкото време, което сме имали за себе си, не сме го губели в приказки, Гай Юлий!

Домакинът се засмя, сетне въздъхна.

— Как ми се иска и малката ми дъщеря да беше като сестра си! Но уви, не е. Сигурно грешката е моя. И на Марция. Много я разглезихме. Прощавахме й неща, които не бихме простили нито на братята й, нито на сестра й. Но пък и все повече се убеждавам, че на Юлила по рождение й липсва нещо. Точно преди Клитумна да умре, научихме, че малката глупачка се била влюбила в Луций Корнелий и се мъчила да го убеди насила — него или по-скоро нас — никак не е лесно да разбереш какви точно са намеренията на човек като нея, още повече, че и тя самата едва ли е знаела какво иска — както и да е, та тя решила на всяка цена да се омъжи за Луций Корнелий и понеже си знаела, че никога няма да дам съгласието си, ни направи цялата тази история.

Марий го погледна невярващо.

— Нима като знаеш, че между двамата е съществувала тайна връзка, сега им позволяваш наистина да се оженят?

— Не, не, Гай Марий, Луций Корнелий тук в нищо не може да бъде укоряван! — възрази му енергично Цезар. — Уверявам те, че с нищо не е замесен в постъпките на дъщеря ми.

— Но нали преди малко ми каза, че тя му била изплела венец от трева и му го подарила преди години?

— Повярвай ми, тази им среща е била напълно невинна, поне от негова страна. Той с нищо не я е подтиквал, дори се е опитвал да я държи далеч от себе си. Юлила опозори себе си и семейството си с това, че го е принуждавала насила да признае към нея чувства, които много добре знае, че няма да одобря. Накарай Юлия да ти разкаже всичко и ще разбереш какво имам предвид.

— Но в такъв случай как така сега ще се женят?

— Ами след като наследи цялото това състояние и успя да си създаде известно положение, Сула сам поиска ръката на Юлила. Въпреки всичко, което тя му стори.

— Венецът от трева — замисли се Марий. — Да, разбирам го, и то много добре. Той се е почувствал задължен на дъщеря ти за това, че именно нейният подарък му е донесъл късмет.

— И аз разбирам така нещата, иначе не бих дал съгласието си — въздъхна отново Цезар, този път още по-тежко. — Работата е там, Гай Марий, че към Луций Корнелий далеч не изпитвам същите чувства както към теб. Той е много странен човек — у него има нещо, което постоянно ме кара да бъда нащрек, но колкото и да се мъча, така и не мога да определя какво точно. А човек винаги трябва да се стреми към безпристрастност в оценките си.

— Не се бой, Гай Юлий, всичко ще свърши добре — успокои го Марий. — Сега ще ми кажеш ли какво мога да направя за теб?

— Да помогнеш на Луций Корнелий да бъде избран за квестор — рече кратко и ясно Цезар, за когото беше истинско облекчение, че се прехвърляха върху едни чисто мъжки проблеми. — Работата е там, че никой не го познава. О, разбира се, всички са чували името му! Всички знаят, че е от патрициите Корнелии. Но кой е чувал в наши дни за Сула, имам предвид за когномена. Пък и Сула никога не е имал случай като млад да се покаже на Форума или по съдилищата, дори не е отбивал военна служба. В действителност само някой зложелателен нобил да си отвори устата, че Сула не е служил в армията, и нищо чудно той никога да не бъде избран, на каквато и да е служба, а това автоматично ще доведе и до изхвърлянето му от Сената. Все пак се надяваме никой да не си навре носа в миналото му, а за целта двамата ни цензори са най-подходящите хора за нашата кауза. На никого не му минава през ума, че на Луций Корнелий никога не му се е удала възможността да се учи на Марсово поле, нито че е нямало как да бъде записан за военен трибун. Истински късмет е, че когато го приемаха в конническото съсловие, цензори бяха Скавър и Друз — сегашните решиха, че след като вече се е срещал с тях двамата, значи е имало кой да се позаинтересува от личността му и няма защо и те да се занимават с това. Двамата се отнесоха с разбиране към случая — разбраха, че трябва да оставят на Луций Корнелий някакъв шанс да се изяви. А освен това по тяхно време никой не поставяше въпроса за влизането му в Сената.

— И ти искаш чрез подкуп да го вкарам там? — попита Марий.

Цезар се оказа достатъчно старомоден в мисленето си, защото подобно предложение буквално го втрещи.