Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

Самият Сула, както забеляза Марий, явно не се оплакваше от това отношение и по всичко личеше, че сам е твърде привързан към Юлила — останал навярно безсилен пред чара й, който тя използваше, за да го примами към себе си. Но както мислещият винаги практично Марий реши, това щеше да продължи най-много половия година след брака им. Не беше Луций Корнелий Сула младоженецът, за когото жените мечтаеха. Нищо у него не подсказваше, че отдава голямо значение на близостта с нежния пол, още по-малко — че ще се остави да бъде сложен под чехъл.

След като свършиха с вечерята, Цезар обяви, че двамата с Гай Марий ще се оттеглят в таблиния, за да проведат поверителен разговор.

— Всички могат, ако искат, да останат тук или да се занимават, с каквото намерят за добре — обърна се той към Сула и жените. — Но двамата с Гай Марий не сме се виждали отдавна и имаме много да си казваме.

— Доста неща са се променили в дома ти, Гай Юлий — отбеляза гостът, след като двамата се разположиха удобно в таблиния.

— Така е и тъкмо затова настоявах да се усамотим.

— Е, ето че на Нова година ставам консул и мога да кажа, че съм постигнал всичко, което съм желал в живота — усмихна се доволно Марий. — И всичко това дължа единствено на теб, както и щастието да открия такава прекрасна съпруга в лицето на дъщеря ти, която да ме подкрепя във всичките ми начинания. Почти нямах време за нея през няколкото дни, откакто съм тук, но мисля, че след като изборите вече минаха, спокойно мога да й се отдам целият. След три дни ще я заведа заедно със сина ни в Бая за един месец, където, надявам се, да забравим за всичко останало.

— Не можеш да си представиш колко ме радва мисълта да знам, че се отнасяш с дъщеря ми с толкова нежност и уважение.

Марий се облегна на стола си.

— Прекрасно. А сега да си поговорим за Луций Корнелий Сула. Доколкото си спомням, именно бъдещият ти зет беше онзи млад аристократ, за когото ми беше споменал преди време, че е лишен от нужните средства, за да заеме полагащото му се място в обществото. Какво се е случило, че положението му толкова се е променило?

— Според него просто имал голям късмет. Твърди, че целият му живот се променил от мига, в който срещнал Юлила. Мисля, че трябва да си сложи второ прозвище до онова, което е наследил от баща си — Феликс. Въпросният баща беше пияница и изобщо най-пропадналият тип, когото можеш да срещнеш, но преди петнадесетина години се ожени за богатата Клитумна и скоро след това взе, че се спомина. Луций Корнелий се срещнал с Юлила на Нова година — пред три години почти — и тя му подарила венец от трева, без дори да си дава сметка за смисъла на подобен жест. Самият Сула твърди, че тъкмо от този миг късметът му проработил. Първо умря племенникът на Клитумна, който беше единственият й наследник. След това умря и една жена, Никополис, която завеща цялото си скромно богатство на Луций Корнелий — по всичко изглежда, че са били любовници. А само няколко месеца по-късно се самоуби и Клитумна. Понеже вече нямаше нито един пряк родственик, цялото й състояние — къщата до нас, вилата в Цирцеи и още десетина милиона денария — отиде у Луций Корнелий.

— Богове, човек като него наистина заслужава да се кръсти Феликс — съгласи се Марий, комуто разказът никак не се понрави. — Ти ли си толкова наивен, Гай Юлий, или има доказателства, които да свалят от Луций Корнелий всякакво съмнение, че сам не е помогнал на някого от тези тримата да се качи на лодката на Харон?

Цезар вдигна ръка, за да покаже, че въпросът на Марий не го заварва неподготвен, и се усмихна.

— Не, Гай Марий, мога да те уверя, че в нито един от случаите Луций Корнелий не би могъл да има пръст. Племенникът умря след дълго и мъчително боледуване — нещо в стомаха и червата. Гъркинята Никополис — от тежка бъбречна недостатъчност — отнесе я за един-два дни, не повече. И двамата бяха подложени на аутопсия, но лекарите не откриха нищо подозрително. Колкото до Клитумна, в месеците преди самоубийството тя беше изпаднала в дълбока депресия, а в деня, когато е сложила край на живота си, Луций Корнелий със сигурност се намираше в Рим. Аз лично подложих на подробен разпит всичките й роби — както тук, така и в Цирцеи — и съм дълбоко убеден, че никой в нищо не може да вини Луций Корнелий Сула. — Тук Цезар направи неволна гримаса. — Винаги съм мислил, че няма никаква полза от това, в подобни случаи робите да се измъчват, защото биха казали всичко, което пожелаеш, за да избегнат изтезанията, и следователно не можеш да им вярваш нито дума. Имах чувството, че така и така никой от робите на Клитумна няма какво да ми каже, затова не си направих труда да ги насилвам.