Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част II - Време на поражения)

„Това е то — помисли си Сула. — Може да е Нов човек и да е повече италиец, отколкото римлянин, но знае как да се държи. Никой Фабий или Емилий не би могъл да изиграе по-добре от него ролята на загрижения и разбиращ патрон.“ Един истински патрон никога не би тръгнал да пръска пари наляво и надясно само за да се покаже, а би давал само на онези, които се нуждаят от тях; дори да му поискат, пак би бил в правото си да откаже. Но като гледаше и слушаше хората около себе си, Сула все повече се убеждаваше, че Марий няма навика да отказва и само от време на време дискретно упреква онези, които не знаят що е мярка и забравят, че вече са получили каквото им е трябвало.

— Но защо чакаш тук? — учуди се Марий, като забеляза Сула в ъгъла. — Иди в кабинета ми и седни. Ще дойда след малко и ще поговорим.

— Не се притеснявай, Гай Марий — усмихна се любезно Сула. — Дошъл съм да ти предложа услугите си като квестор и нямам нищо против да изчакам реда си.

— Но нищо не ти пречи да чакаш в кабинета ми — възрази Марий, сложи ръка върху рамото му и го поведе към таблиния. — Ако искаш да си вършиш добре работата като квестор, най-добре ще е да ме видиш как работя.

За три часа цялата тълпа от клиенти беше отпратена — с всекиго поотделно Марий бе съумял да се покаже колкото търпелив, толкова и експедитивен. Някои бяха дошли просто за да потърсят съдействието му по някой правен или домашен въпрос, други държаха да бъдат включени в списъка на първите, които ще получат правото да търгуват в Нумидия, щом деловите връзки между царството и Рим се възстановят. В замяна Марий не искаше нищо от никого — за него беше достатъчно всеки един от клиентите му да знае, че ако някой ден, утре или след двадесет години, патронът му го натовари с някоя задача, то тя трябва да бъде изпълнена.

— Гай Марий — зачуди се Сула, след като и последният клиент си беше отишъл, — как се надяваш да помогнеш на клиентите си в делата им в Нумидия, след като пълномощията на Квинт Цецилий Метел в Африка са удължени и за следващата година?

Марий се замисли, сетне отговори:

— Да, вярно, Квинт Цецилий, като че ли наистина ще командва в Африка и догодина…

Явно тази реплика не беше отправена към госта, затова той не понечи да се обади, ами само наблюдаваше със захлас как Марий обмисля въпроса. Нищо чудно, че с ум като неговия се беше издигнал до консулския пост!

— Е, Луций Корнелий, мисля, че проблемът с Квинт Цецилий може да се разреши.

— Но Сенатът никога няма да се съгласи да постави теб на неговото място — осмели се да му напомни Сула. — Все още не съм много запознат с политическите настроения в Сената, но вече съм се убедил колко си непопулярен сред водещите сенатори, а това ще ти попречи да наложиш каквото и да е свое мнение пред останалите.

— Напълно си прав — съгласи се Марий, без да престава да се усмихва. — Та аз съм просто един италийски селянин без думичка гръцки — ако трябва да цитирам Метел, когото съм свикнал да наричам за по-кратко Прасчо, — и следователно недостоен за консулския пост. Да не говорим, че съм на петдесет години, което е възраст вече неподходяща за изпълняването на подобни функции, още по-малко за ръководене на военни действия. В Сената всички са настроени против мен. Но пък и кога ли не е било така? И все пак, ето ме консул, пък макар и петдесетгодишен! Не ти ли се струва малко необяснимо, Луций Корнелий?

Сула се усмихна отново, този път широко, и доби изражение на хищник, което очевидно не стресна Марий. Но това ни най-малко не му направи впечатление.

— Да, така е.

Марий се приведе и скръсти красивите си ръце върху изящния зелен камък на писалището си.

— Луций Корнелий, още преди много години съм установил, че за да постигнеш някаква цел — независимо каква — винаги има поне няколко начина. Докато другите вървяха по своя курсус хонорум , без да срещат никаква спънка, то на мен все ми се налагаше да чакам. Но чакането не е отишло напразно. През всички тези години, освен всичко друго съм търсил все нови и нови начини да постигна целите си. Виждаш ли, когато те накарат да чакаш повече от желаното, щеш не щеш започваш да се ослушваш, да се оглеждаш около себе си, да осмисляш нещата. Никога не съм бил голям адвокат, нито пък се смятам за експерт по неписаните ни закони. Докато Прасчо се тътреше подир Касий Равила из съдилищата, за да се учи как да се осъди една весталка, аз воювах. И никога не спрях да воювам. За това съм роден. Да, и сега мога с чисто сърце да се похваля, че както цял живот си останах войник, така и научих много повече за законите от петдесет глупаци като Прасчо, взети заедно. Гледам на нещата отстрани и понеже мозъкът ми не се е изхабил от повтаряне на едни и същи пустословия, виждам реално нещата. Затова сега мога да заявя, че нищо няма да ми попречи да сваля Квинт Цецилий Метел от поста африкански главнокомандващ, който е прекалено висок за него, и че ще го заема вместо него.