Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Когато кимврите се появиха от горния край на долината, Катул Цезар най-после започна да отрезнява. Сега Сула съвсем го върна на земята. Защото, разбира се, и Катул имаше очи, а в главата имаше достатъчно мозък, нищо че облакът на суетата и чувството за достойнство често пречеха на способността му да разсъждава; очите нямаше как да не видят терасите, които като стъпала на гигантска стълба прорязваха склоновете около долината. За кратко време кимврите също щяха да ги открият и да обградят римляните. Тридентум не се намираше в дефиле, затиснато от двете страни от отвесни скали. Не, ставаше дума за най-обикновена планинска долина, където ливадите се издигаха прекалено стръмно, за да могат легионите да се разгънат, още по-малко да изпълняват каквито и да е маньоври.

Това, което глождеше Катул Цезар, беше как да разреши дилемата, пред която сам се беше поставил, без да накърни достойнството си. Когато Сула нахълта в главната квартира начело на центурионите, консулът едва не плесна с ръце от радост: бунтът едновременно щеше да спаси армията му и честта му; при това, дори ако по-нататък го застигнеше поражение, Катул Цезар щеше да си измие ръцете и пред Сената, и пред народа, прехвърляйки цялата вина върху Сула и разбунтувалите се центуриони. Но само след миг-два консулът разбра, че и това не е изход за него. Бунтът във войската е най-сериозна форма на държавна измяна, но когато в една армия всички офицери до последния (един бърз поглед из стаята, където допреди малко щабът му спокойно беше заседавал, го беше убедил, че никой от приближените му дори вътрешно не се възпротивява на идеята за бунт) се обявят срещу началника си, и за детето ще стане ясно, че не става дума просто за предателство… Квинт Лутаций Катул щеше да излезе най-некадърният пълководец в римската история, който дори не е успял да излъже войниците си, че го бива за нещо. Ако не беше катастрофата при Араузио, ако Цепион и Малий Максим не бяха компрометирали веднъж завинаги фигурата на римския консул пред народа, дори пред определени фракции в Сената, тогава нещата биха стояли различно. Но за Катул Цезар беше ясно, че ако за в бъдеще тръгне да разправя как Сула бил взел властта в армията му с открит бунт, то именно той, консулът, щеше да се компрометира в очите на народа, и нищо чудно него да го изправят пред Сатурниновия съд да отговаря на обвинения в държавна измяна.

Затова Квинт Лутаций трябваше да преглътне унижението си и докато е време, да поиска мир.

— Нека не чувам повече думата „бунт“, Луций Корнелий — рече той. — Нямаше нужда от това представление. Достатъчно би било да ме потърсиш да поговорим насаме. Ако беше благоволил да го направиш, нещата щяха да се решат и без да се излагаме пред армията.

— Не мисля така, Квинт Лутаций — отвърна Сула. — Ако бях дошъл да поговорим насаме, просто щеше да ме пратиш да си гледам работата. Демонстрацията на сила беше неизбежна.

Катул сви устни. Не можеше да се отрече, че е красив мъж, потомък на други красиви мъже, рус и синеок. Сега той навири дългия си римски нос и изгледа с нужната надменност легата си.

— Знаеш ли, мисля, че твърде дълго си служил при Гай Марий. Подобно поведение не подхожда никак на един патриций.

Сула нервно плесна с ръка по кожената си пола и металните топчета на ресните й се полюшнаха.

— В името на боговете, Квинт Лутаций, нека поне за миг забравим това кой от коя фамилия произхожда и останалите глупости! Омръзнало ми е да ме гледат като нещо изключително! И преди да си започнал да говориш лоши неща за общия ни началник, нека ти заявя, че щом става дума за водене и печелене на войни, в сравнение с нас, патрициите, Гай Марий е като Александрийския фар в сравнение с ей тази свещичка на масата. Нито ти, нито аз сме се родили, за да водим войски в сражение! Това, с което все пак те превъзхождам, е, че достатъчно дълго съм се учил в светлината на Александрийския фар, така че виждам по-ясно от теб!

— Този човек е твърде надценяван! — процеди през зъби Катул Цезар.

— Да имаш да взимаш! Колкото и да ти е неприятно да го признаеш, Квинт Лутаций, Гай Марий в момента е Първият сред римляните! Човекът от Арпинум ви победи всички заедно, при това с една ръка.

— Учудвам се, че точно човек като теб може да стане фанатичен поддръжник на Гай Марий… Но ти обещавам, Луций Корнелий, когато му дойде времето, няма да забравя тези ти думи.

— Не се и съмнявам — отвърна му мрачно Сула.

— Искрено те съветвам да промениш политическите си пристрастия, преди да е станало твърде късно. Ако не го направиш, никога няма да станеш сам консул, дори претор.