Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— О, не ми се слушат голи заплахи! — махна с ръка Сула. — Кого се опитваш да баламосваш? Аз мога и с потекло да се похваля, така че рано или късно ще ми дойде и на мен времето, пък да ви видя тогава как всички ще ми се подмазвате! — изгледа той надменно Катул Цезар. — Един ден, така да знаеш, и аз ще се нарека Пръв сред римляните! Ще бъда най-високото дърво в гората, както е в момента Гай Марий. А високите дървета никой не ги сече, те умират чак когато сами прогният отвътре.

Катул не отговори нищо и Сула използва настъпилото мълчание, за да се отпусне на един от съседните столове и да си налее вино.

— А сега да се върнем на нашия бунт, Квинт Лутаций. Да не си въобразяваш, че нещо може да ме спре да го докарам, ако трябва, до най-печален завършек за някой тук присъстващ?

— Признавам, че изобщо не те знам що за човек си, Луций Корнелий. Но за последните няколко месеца се убедих, че набележиш ли си цел, нищо не може да те спре да я постигнеш. — Катул се загледа в железния си сенаторски пръстен, сякаш искаше да почерпи вдъхновение от него. — Както вече ти казах, не искам да чувам повече да се говори за какъвто и да било бунт — рече той и тежко преглътна. — Няма да се противопоставям на решението на армията да отстъпим. Но при едно условие: никъде и по никакъв повод да не се споменава думата „бунт“.

— От името на цялата армия имаш съгласието ми — увери го Сула.

— Бих искал ти лично да дадеш заповедта за отстъпление. След това… Предполагам, че вече си подготвил бъдещата стратегия?

— Абсолютно е наложително ти лично да дадеш заповед за отстъпление, Квинт Лутаций. Включително и на офицерите, които сега ни чакат да се покажем — държеше Сула. — Стратегията е съвсем проста. На сутринта цялата армия си обира крушите и тръгва надолу по реката, колкото им държат краката на войниците. Преди да се е здрачило, вече трябва да сме прехвърлили моста и да сме оставили Тридентум далеч назад. Най-близо до моста е самнитският легион, така че той ще прикрива останалите и ще се изтегли последен. Още сега искам да ми бъдат предадени на разположение всички инженери, за да се заемем с моста. Щом и последният самнитски войник се прехвърли отсам реката, мостът трябва да бъде разрушен. Жалко само, че основите му са каменни и че нямаме време да ги сринем и тях. Германите ще могат сравнително лесно да сменят дървената част с нова и да се прехвърлят на свой ред отсам реката. Все пак те не са свикнали да строят мостове, така че дори да успеят, можем да се надяваме, че докато пълчищата им пресекат реката, мостът ще се е срутил още на няколко пъти. Иначе Бойорикс няма друг изход, ако иска да ни гони на юг. Затова смятам, че реката ще го забави достатъчно, за да се измъкнем невредими.

Катул Цезар стана от стола си.

— Тогава най-добре веднага да прекратим този фарс и да се залавяме за работа.

Той излезе от стаята и застана спокоен срещу разбунтувалите се офицери. Нищо в поведението му не издаваше какви страсти бушуват в душата му. Вече му се предоставяше възможност сам да защити накърнените си дигнитас и аукторитас .

— Понеже смятам, че е невъзможно да удържим сегашните си позиции, заповядвам веднага да преминем към отстъпление — изрече той заповедта с ясен и отчетлив глас. — Дал съм инструкции на Луций Корнелий как точно трябва да протече нашето оттегляне, така че отсега нататък ще слушате неговите нареждания. И все пак бих искал на всеки да бъде ясно, че тази вечер думата „бунт“ изобщо не е била споменавана. Разбрано?

Офицерите промърмориха нещо в знак на съгласие, доволни, че в бъдеще никой няма да ги обвинява в „бунт“.

Катул Цезар се върна и освободи офицерите.

Докато групата се разпръсваше, Гней Петрей се примъкна до Сула и двамата заедно се насочиха към моста.

— Да ти кажа честно, Луций Корнелий, всичко мина много добре. Не предполагах, че Квинт Лутаций ще излезе с такава чест от положението. Кълна се, че малцина са като него.

— О, като се изключат аристократичните му маниери, той е умен човек — съгласи се Сула. — И е прав, когато казва, че никой не трябва да споменава, за какъвто и да е бунт.

— Е, аз поне ще мълча до гроб! — увери го Петрей.

Цареше пълен мрак, затова по моста стояха запалени факли, така че човек да не се прекатури по невнимание в реката. Като стъпи на другия бряг, Сула изтича пред изпреварилите го центуриони и трибуни и се обърна на висок глас към всички.

— Още при зазоряване всички войници да са готови за изтегляне! — заповяда той. — Един час преди изгрев-слънце да се явят лично при мен всички инженери и центуриони да ми докладват. А сега военните трибуни да ме придружат.