Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Това е недопустимо, Луций Корнелий!

Сула кимна в знак на съгласие.

— Наистина е недопустимо. Самият факт, че сме сега тук, в Тридентум, е недопустим. Утре кимврите ще намерят стотици пътеки и пътечки през склоновете на планината — пътеки, прокарани от хора и добитък, от вълци и овце. Няма да е само една Анопея, а стотици като нея! Ти не си спартанец, Квинт Лутаций, ти си римлянин! Затова се изненадвам, че мечтаеш за едни нови Термопили, сякаш си гръцки цар, а не римски консул. Нима не си чул как три века по-късно Катон Цензор подучил римляните да минат по същата пътека Анопея, за да излязат в гръб на сирийския цар Антиох? Или учителят ти мисли, че Катон Цензор е просто един плебей, за когото няма какво толкова да се говори? Именно Катон Цензор е пълководецът, който е знаел как да се сражава при Термопилите, а не Леонид и неговата царска гвардия, които са предпочели да измрат до последния човек! Спартанците са се жертвали само за да забавят персите и гръцката флота да се събере при Артемизиум. Само че планът им не успял, Квинт Лутаций, не успял ! Гръцката флота била разгромена, а Леонид и войниците му загинали напразно. Повлия ли с нещо битката при Термопилите на хода на персийската война? Разбира се, че не! Когато гърците побеждават при Саламин, никой не е трябвало да завзема или защищава Термопилите. Признай си честно, мислиш ли, че ние трябва сега да имитираме Леонид с неговото героично самоубийство, вместо да се опитаме да бъдем като Темистокъл, блестящия стратег?

— Бъркаш ситуацията — отвърна му сухо Катул Цезар.

Заради мошеничествата на този червенокос Одисей насреща му той щеше да изгуби и достойнството, и гордостта си. Защото истината бе, че Квинт Лутаций мислеше повече как да запази своите дигнитас и аукторитас непокътнати, отколкото как да спре кимврите или да запази живота на войниците си.

— Не, Квинт Лутаций, ти бъркаш ситуацията — поправи го Сула. — А сега твоята армия става моя по правото на бунта. Когато Гай Марий ме прати тук — той нарочно натърти на името, за да знаят всички с кого всъщност си имат работа, — имах една-единствена заповед — да направя всичко по силите си армията на Квинт Лутаций да оцелее до момента, когато Гай Марий ще може лично да заеме командването й — а той не би могъл да го стори, преди да е разгромил тевтоните. Гай Марий е върховният римски главнокомандващ, Квинт Лутаций, и в ето този миг аз изпълнявам неговите заповеди. Когато неговите заповеди влязат в противоречие с твоите, Квинт Лутаций, и занапред ще изпълнявам неговите. Ако позволя твоите налудничави планове да влязат в действие, ще трябва в най-добрия случай да броя римските трупове край Тридентум. Но просто край Тридентум няма да се сражаваме никога. Още тази нощ армията ни ще се оттегли. Всички легиони — заедно. За да имаме възможност да дадем на германите сражение друг път, на друго място — тогава, когато имаме повече шансове за победа.

— Вече се зарекох, че няма да оставя германски крак да стъпи на италийска земя — упорстваше Катул Цезар. — Никой не трябва да ме обвини в клетвопрестъпничество.

— Вече решенията не ги взимаш ти, Квинт Лутаций, така че не може и дума да става за клетвопрестъпничество — успокои го Сула.

Квинт Лутаций Катул си оставаше сенатор от старата гвардия и отказваше да сложи на ръката си златен пръстен, както правеха това новопостъпилите в Сената; вместо това той носеше античния железен пръстен, останал от някой сенатор векове по-рано. Затова сега, когато вдигна ръка в заповеднически жест, на пръста му не заблестя злато. В този момент мъжете, дотогава замръзнали по местата си, се размърдаха и не един и двама неволно въздъхнаха.

— Напуснете всички — нареди Катул Цезар. — Чакайте отвън. Искам да поговоря насаме с Луций Корнелий.

Центурионите се обърнаха към вратата и пак един по един се изнизаха, този път навън. Последваха ги военните трибуни, личният щаб на командващия и висшите легати. Катул Цезар се върна на мястото си и тежко се отпусна върху стола си.

Той добре съзнаваше, че са го хванали натясно. Само гордостта му го беше довела толкова нагоре по течението на Атезис. При това гордост, която имаше малко общо с Рим и с римския войник; всичко се дължеше само на онази необмислена клетва, която консулът беше дал навремето, че германски крак нямало да стъпи на италийска земя. Квинт Лутаций беше твърде голям себелюбец, за да се отрече от дадената дума, дори ако за нея трябваше да заплатят няколко легиона и дори цял Рим. Колкото по-нагоре по реката бяха се изкачвали войниците му, толкова по-ясно усещаше той каква непростима грешка е допуснал. И все пак личната му гордост не му позволяваше да си го признае. Колкото по-високо се изкачваше Катул Цезар в Алпите, толкова повече сърцето му се смъкваше към петите. Затова когато пристигнаха в Тридентум, на него му хрумна красивото сравнение с Термопилите — макар че ако трябваше да разсъждава като географ, подобна прилика почти не се виждаше. Злополучният пълководец реши, че ако не друго, гибелта на това място щеше да си струва за всички в легионите му. Оттам щеше да бъде защитена и личната му чест. Пък и както името на Термопилите ехтеше през годините, така и това на Тридентум щеше да се споменава с упование и надежда. Отново малцината смелчаци щяха да се сблъскат с безбройните пълчища на враговете. „Странниче, обади на римляните, че тук лежим, послушни на техните заповеди!“ Щяха да издигнат величествен монумент, щяха да идват поклонници от цяла Италия, за подвига на легионите щяха да се пишат епически песни.