Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Добре тогава, какво искаш? — попита го надменно Прасчо.

— Искам да бъда записан като конник — заяви Еквиций.

— Не и докато цензорският луструм ми е даден на мен! — твърдо му отказа добрият човек Прасчо.

Трябва да признаем и на Еквиций, че се държеше възпитано и търпеливо. Обиколи с поглед цялата тълпа, насъбрала се пред подиума на цензорите, и изведнъж се оказа, че гладиаторите и яките момчета пак са се появили отнякъде.

— Не можеш да ми откажеш току-така, Квинт Цецилий. Отговарям на всички условия.

— Не си познал! — сряза го Нумидик. — Не отговаряш на най-важното — не си римски гражданин.

— Напротив, такъв съм, уважаеми цензоре — поправи го Еквиций на висок глас, така че да го чуят всички зяпачи наоколо. — Получих римско гражданство след смъртта на господаря си, който ми го предаде заедно с името си и цялото си имущество. Това, че предпочетох да запазя майчиното си име, не е важно. Разполагам с доказателства, че съм освободен и че съм бил осиновен от господаря си. Не само това, ами съм служил в легионите в продължение на десет години, при това като римски легионер, а не като съюзник.

— А пък аз няма да те запиша конник, а когато започнем с преброяването на римските граждани, няма да те впиша и като такъв — инатеше се Нумидик.

— Но аз вече се ползвам с римско гражданство — продължаваше да държи на правото си Еквиций. — Аз съм римски гражданин, трибата ми е Субурана, служил съм десет години в легионите, никой не може да ме упрекне в непочтеност или неморалност, притежавам четири инсули, десет кръчми, сто югера земя в Ланувиум, хиляда югера земя във Фирмум Пиценум, пазар във Фирмум Пиценум, разполагам общо с годишен доход повече от четири милиона сестерции, така че ставам и за сенатор. — Еквиций щракна с пръст на свитата си и всички писари пристъпиха крачка напред, за да разгънат пред цензорите всички документи, които носеха. — Имам доказателства, Квинт Цецилий.

— Хич не ме е грижа колко хартийки ще ми донесеш, ти невъзпитана, проста гъба такава, още по-малко ще повярвам на свидетелите, които ми доведеш да говорят в твоя полза! — разкрещя се Прасчо. — Няма да те призная за римски гражданин, още по-малко ще те включа в Ордо Еквестер! Майната ти, сводник нещастен! Разкарай ми се от главата!

Еквиций се обърна с лице към тълпата и простря широко ръце в отчаян жест.

— Чувате ли? — попита той зяпачите. — Аз, Луций Еквиций, синът на Тиберий Семпроний Гракх, съм нямал правото да се считам за римски гражданин и за конник!

Прасчо скочи на крака толкова бързо, че Еквиций дори не усети как е застанал зад гърба му. В следващия миг Еквиций получи здраво дясно кроше в челюстта си, подарък от достойния ни цензор, и се повали най-безславно по задник на дъските. От болка и от изненада устата му беше увиснала безпомощно, а пред очите му навярно са се въртели звезди посред бял ден. В следващия миг Прасчо му тегли и един шут, пращайки Еквиций през ръба на подиума долу в тълпата.

— Майната ви на всички! — изрева той и размаха юмрук над зрители и гладиатори. — Махайте се от очите ми и изнесете това лайно, което се прави на римлянин!

След което се повтори старата история, само че този път гладиаторите не налагаха Прасчо по лицето. Сграбчиха го и го свалиха долу на площада, където го заудряха, където и както им падне по тялото — с юмруци, с ритници, с глави, с всичко. В крайна сметка Сатурнин или Главция — вече не си спомням кой точно — трябваше да се намеси, за да издърпа пребития Нумидик от хватката на нападателите му. Предполагам, че в плановете им не е влизало убийството на Нумидик. След това Сатурнин се качи на подиума, за да успокои тълпата и да остави Капрарий да си каже думата.

— Аз не съм съгласен с колегата си и лично поемам отговорността да впиша Луций Еквиций в редовете на Ордо Еквестер! — изблея той целият пребледнял като платно. Мисля, че през цялата си военна служба не е виждал такова насилие.

— Запиши името на Луций Еквиций в списъците! — излая му Сатурнин.

И Капрарий послушно записа името в един от свитъците.

— А сега всички по домовете! — обърна се Сатурнин към тълпата.

И тълпата послушно си тръгна към домовете, отнасяйки Луций Еквиций на рамене.

Прасчо беше в неописуемо състояние. Мисля, че е изкарал истински късмет, задето изобщо е оживял. И да не ти разправям каква ярост го беше обхванала! Първата му работа беше да се нахвърли върху братовчед си Козльо, че още веднъж се е поддал на силата. Бедният Козльо как не се разрева, не знам. Във всеки случай нямаше какво да отвърне на обвиненията.