Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Лукул добре съзнава, че го чака най-вероятно съд! Но мисля, че това не го тревожи особено. Изживял е безграничното удовлетворение да лиши Сервилий Авгура от всякакви шансове да му отнеме лаврите, а за човек като Лукул това е изключително важно, дори цената да е съдебен процес. Затова сега се е хванал да осигури синовете си, преди Ахенобарб и Авгура да са се възползвали от новоустановения според Сатурниновия закон съд за държавна измяна. Попълван само от конници, съдът нищо чудно да му лепне някое изгнание и на него. Лукул е прехвърлил каквото може от собствеността си на големия си син Луций Лукул, а малкия, който вече е на тринадесет години, е дал за осиновяване при Теренции Вароните. Това поколение никой във фамилията на Вароните, която е баснословно богата, не се е сдобил със син, така че малкият Марк е добре дошъл.

Чух от Скавър, че Прасчо, който по разбираеми причини е разтревожен нещо да не се случи със зет му, тъй като ще трябва да прибере отново у дома си скандално известната си сестра Метела Калва, говорил как и двамата му племенници твърдо се заричали, дойде ли им времето, да си отмъстят на Сервилий Авгура. По-големият син, Луций Лициний Лукул, нямало да види бял ден, докато не отмъсти за баща си, изпаднал в немилост единствено заради незнаещата граници амбиция на някакъв си нов човек. След като момчето прилича толкова на баща си по външност, защо да не му прилича и по характер?

Това е всичко засега. Ще те държа информиран, ако нещо интересно се случи. Бих искал да съм при теб, за да ти помогна срещу германите… Не толкова, че имаш нужда да ти се помага, колкото защото на мен не ми се стои вън от играта.“

Ако се вярваше на календара, вече беше средата на април, когато Марий и Сула най-сетне получиха сигурни сведения, че германите се готвят да напуснат земите на атуатуците. Месец по-късно Серторий се появи лично в лагера на римляните, за да докладва, че Бойорикс до такава степен е съумял да спои в едно цяло различните германски народи, че планът му навярно щял да бъде изпълнен, както го е замислил. Кимврите и по-малките гало-германски народи вече били тръгнали по поречието на Рен, докато тевтоните били прехвърлили Моза и напредвали на юг.

— По всичко изглежда, че наесен германите наистина ще достигнат границите на Италийска Галия от три страни едновременно — въздъхна тежко Марий. — Би ми се искало лично да посрещна Бойорикс, когато се покаже по горното течение на Атезис, за да го поздравя, но не би било разумно. Първо, трябва да се разправя с тевтоните, за да ги лиша от възможността да помогнат на другите. Да се надяваме, че тевтоните ще вървят най-бързо от трите крила, поне докъм Друенция, защото дотам няма да изкачват никакви планини. Ако успеем да разгромим тевтоните някъде тук, ако успеем да унищожим напълно силите им, тогава може би ще имаме достатъчно време да прехвърлим прохода Монс Генава и да пресрещнем Бойорикс и кимврите му, преди да са нахлули навътре в Италийска Галия.

— Значи не мислиш, че Катул Цезар може да се справи сам с този Бойор? — обади се Маний Аквилий.

— Убеден съм, че не би могъл — отсече Марий.

По-късно, когато беше останал насаме със Сула, Марий се разпростря по-нашироко върху съмнителните качества на колегата му консул; защото вече се знаеше, че щом въоръжи армията си и я обучи достатъчно добре, Квинт Лутаций Катул ще се насочи сам нагоре по течението на Атезис, за да спре Бойорикс.

— Ще разполага с шест легиона и има цяла пролет и лято да ги стегне, както трябва. Но уви, той не е пълководец, който може да се справи с такава ситуация — каза с тъга Марий. — Остава ни само да се надяваме, че Тевтобод ще дойде по-рано, ще му свием опашката, после ще прехвърлим Алпите с бърз марш и ще се присъединим към Катул Цезар, преди Бойорикс да е достигнал езерото Бенак.

Сула го погледна изпод вежди и убедено изрече:

— Няма да стане.

Марий въздъхна.

— Знаех, че така ще кажеш.

— И аз знаех, че знаеш, че така ще кажа — усмихна се Сула. — Не мисля, че след като го няма Бойорикс да ги подстрекава, двете други крила ще се разбързат чак толкова, че да изпреварят кимврите. Работата е там, че ти самият не би могъл да се окажеш на две места едновременно.

— Тогава оставам тук и ще чакам Тевтобод — взе крайно решение Марий. — Армията ми вече познава и последното стръкче трева между Масилия и Араузио, а и войниците ми искат тази победа, след като две години са стояли в бездействие. Тук шансовете им за победа са най-големи. Затова и аз ще остана тук.