Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— По това „аз“ заключавам, че имаш други планове за мен, Гай Марий? — предположи Сула.

— Точно така. Съжалявам, Луций Корнелий, че ще те лиша от заслуженото удоволствие да поизвиеш някое и друго тевтонско вратле, но мисля да те пратя при Катул Цезар като висш легат. Ти поне си патриций и аристократическият му стомах все някак ще те приеме.

Сула наистина беше безкрайно разочарован, затова сведе поглед.

— Какво мога да помогна аз, ако трябва да командвам чужда армия?

— Нямаше да се тревожа толкова, ако не виждах у колегата си същите симптоми, които навремето даваха и Силан, и Касий, и Цепион и Малий Максим. Но уви, Луций Корнелий, Катул Цезар не разбира нищо нито от тактика, нито от стратегия — мисли си, че още боговете, като са му отреждали да се роди знатен и богат, са му заложили в мозъка и способностите на пълководец; че му трябва само случай да ги прояви. Но както вече си научил сам, нещата далеч не са толкова прости!

— Така е, няма спор — съгласи се Сула.

— Ако Бойорикс и Катул Цезар се срещнат, преди да съм успял сам да мина в Италийска Галия, колегата ми ще допусне някоя съдбоносна грешка и германите ще изколят цялата му армия. А ако това се случи, не виждам какви шансове имаме ние, оцелелите, да спечелим войната. Кимврите са най-многобройни и имат най-добрия предводител от всички варвари. Освен това аз самият не знам почти нищо за ландшафта на Транспаданска Галия. Ако тук разчитам да разгромя тевтоните с по-малко от четиридесет хиляди войници, то е защото познавам цялата област като дланта си.

Сула се опита с поглед да внуши на началника си, че заповедта му не е най-удачната, но Марий нямаше да се разколебае току-тъй.

— И какво очакваш от мен? — попита Сула. — Пълководец ще бъде Катул Цезар, не Корнелий Сула! Какво очакваш от мен?

Марий го сграбчи за ръката и силно го стисна.

— Ако знаех, щях да направлявам Катул Цезар оттук. Но ти, Луций Корнелий, успя да прекараш повече от година сред враговете варвари и да оцелееш под маската на един от тях. Умът ти сече по-дълбоко от меча ти, а и с меча не отстъпваш на никого. Не се и съмнявам, че каквото може да бъде направено армията на Катул Цезар да се спаси, ти ще си този, който ще го направиш най-добре.

Сула тежко преглътна.

— Значи заповедите ти са да спася армията му на всяка цена?

— На всяка цена.

— Дори ако цената е самият Катул Цезар?

— Точно така.

Пролетта разцъфна по градини и поляни, а след нея като някой триумфиращ пълководец победоносно пристигна и лятото и шествието му се заниза дълго-дълго по улиците на Рим. Тевтобод и неговите тевтони пресичаха земите на хедуите, за да навлязат в тези на алоброгите, които заемаха цялата територия между горното течение Родан и река Изара, далеч на юг. Алоброгите бяха войнствено племе, а и отколе таяха дива омраза към всичко римско; но германите вече бяха минавала веднъж през земите им, три години по-рано, и алоброгите се бяха уверили, че не щат тевтони за господари. Затова между едните и другите варвари се захвана люта борба, която значително забави похода на германите. Марий започваше все по-често да крачи из главната си квартира, чудейки се какво ли става със Сула сега, когато част от армията на Катул Цезар се беше настанила на лагер по бреговете на Пад.

Катул Цезар бе поел на север по Фламиниевия път начело на шест легиона новобранци към края на юни. Толкова трудно се намираха годни да носят оръжие мъже в страната, че той се отказа от намеренията си да сформира по-голяма армия. По Емилиевия път стигна до Бонония, където свърна във Вия Ания и излезе при известния със своите манифактури град Патавиум. Намираше се доста на изток от езерото Бенак, но като се имаха предвид несигурните и неудобни пътеки, които вървяха направо, да се заобиколи през Патавиум беше много по-удобно за такава голяма армия. Така легионите стигнаха до Верона, където се установиха на базов лагер.

До този миг Катул Цезар не беше направил нищо, което да се стори грешно или нередно на Сула, но легатът все повече се убеждаваше защо Гай Марий го е пратил в Италийска Галия, където уж нямаше нужда от такива като него. Сула откриваше колко прав е бил Марий, когато обрисуваше с няколко думи портрета на Катул Цезар. Аристократ до мозъка на костите си, надменен, арогантен, твърде самоуверен, това беше вторият консул и Сула неволно го сравняваше с Метел Нумидик. Работата беше там, че театърът на бойните действия нямаше да е отвъдморска Африка, нито неприятелят — беззъб колкото Метеловите нумидийци. При това Метел Нумидик е имал в щаба си хора като Гай Марий и Публий Рутилий Руф, пък ако ще и те да му навяваха разни спомени за кочините в Нуманция. Докато по пътя си нагоре към върховното командване Катул Цезар никога не се беше сблъсквал с военен от типа на Гай Марий, който да го запознае с някои истини на военното дело. И като кадет, и като военен трибун той беше служил при по-посредствени началници в по-маломащабни войни — в Македония, в Испания. Допреди никога не бе имал случай да участва, камо ли сам да води истинска война.