Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Много добра идея!

— Ами тогава, Принцепс Сенатус, какво ни пречи да съберем назначените отци на заседание и да ги запознаем с проекта си?

— Така и ще направим — улови се за подадената му ръка Скавър. — Знаеш ли, Гай Марий, никога няма да престана да те мразя заради личните ти амбиции, но за мен ти си от малкото римляни, способни да минават от думи към дела, без да се превръщат в палячовци.

— Но хазната ще пропищи като весталка, поканена да вечеря в крайпътен бордей — отбеляза развеселено Марий.

— Да пищи колкото си ще! Ако не се разправим навреме с пиратите, търговията между Изток и Запад някой ден може да се прекрати напълно. Кораби и войници… — замисли се Скавър. — Колко ли ще ни трябват според теб?

— О, осем или десет флотилии и… да речем, десет хиляди души, обучени да се сражават по море. Ако, разбира се, можем да ги намерим — пресметна Марий.

— Можем да ги намерим — увери го Скавър. — Ако трябва, ще наемем кораби и войници от Родос, Халикарнас, Кносос, Атина, Ефес. Не се тревожи, ще намерим кого да пратим.

— Начело трябва да сложим Марк Антоний — отсъди Марий.

— Какво? Надявам се, че нямаш предвид брат си.

Марий се усмихна; явно, че репликата не го беше засегнала.

— Също както и аз, Марк Емилий, брат ми Марк Марий е човек от село. Докато всички Антонии обичат да скитат по моретата.

Скавър се засмя.

— Обичат и да ги погребват по моретата!

— Така си е. Но нашият претор Марк Антоний е мъж на място. Смятам, че ще се справи с работата.

— И аз мисля, че ще успее.

— А междувременно — намеси се Сула — хазната вече до такава степен ще е свикнала с парите, които Марк Емилий сипва в кесиите на търговците на зърно и на пиратите, че разходите по поддържането на бедняшките армии няма да й направят почти никакво впечатление. Защото и Квинт Лутаций ще се види принуден да сформира армия от пролетарии.

— О, Луций Корнелий, личи си, че отдавна си на служба при Гай Марий! — разочарова се Скавър.

— И аз си мислех същото… — каза Марий, но не довърши изречението си.

Сула и Марий заминаха обратно за Трансалпийска Галия през втората половина на февруари, след като се бяха погрижили за подобаващо погребение на Юлила. Марция се беше съгласила да остане да живее у Сула, за да се грижи за децата му по време на отсъствието му.

— Но — не пропусна да му напомни тя, — не можеш да разчиташ да стоя тук вечно, Луций Корнелий. Вече прехвърлям петдесетте и ми се ще да се преместя на кампанския бряг. Старите ми кокали вече трудно понасят римската влага. Най-добре си намери нова жена, която да бъде за децата истинска майка, пък и да им роди още някое братче или сестриче, с което да си играят.

— Ще трябва да почакам първо да свършим с германите — на свой ред й напомни зет й, който се опитваше да се държи възможно най-любезно с тъща си.

— Добре тогава, след германите — примири се Марция.

— Да речем, две години, ако ги смятаме от днес — подхвърли Сула.

— Две? Ами, една, най-много!

— Може и една да е, но ти, майко, си прави сметките за две.

— Но нито ден повече, Луций Корнелий.

Сула я изгледа изпитателно и едната му вежда заигра лукаво.

— Най-добре тогава да ми търсиш жена от днес.

— Шегуваш ли се?

— Не, не се шегувам — тросна се малко нервно той, тъй като някои въпроси вече му дотягаха. — Как я мислиш, че докато се бия с германите, ще мога да хвърлям някое и друго око на римските девойки, да си избирам? Ако наистина държиш да напуснеш Рим, най-добре ми намери овреме годеница.

— Каква жена би харесал?

— Каквато ще да е! Само да съм сигурен, че ще се грижи за малките — заръча Сула.

По тази, а и по други причини беше доста доволен, че ще напускат Рим. Колкото повече стоеше у дома си, толкова повече му се искаше да се види с Метробий, а колкото повече се срещаше с Метробий, толкова повече и апетитът му към младежа щеше да се изостря. Пък и самият Метробий вече не беше малко момче, а зрял мъж и нямаше да се остави тъй лесно да го водят за носа; нищо чудно и да имаше свое мнение по въпроса за връзката им. Да, за Сула беше най-добре да стои далеч от Рим! Единствено децата щяха да му липсват — онези малки, чаровни палавничета. Баща им можеше да се губи с месеци и години, но щом се върнеше у дома, те го посрещаха с разтворени обятия и милион целувки. Защо и възрастните не можеха да се обичат помежду си така? Отговорът беше прост. В любовта към възрастните винаги имаше егоизъм и задни мисли.

Сула и Марий бяха оставили втория консул Квинт Лутаций Катул в разгара на подготовката на нова армия. Когато те тръгваха, той се жалваше до небето, че няма друг избор, освен да прибегне до услугите отново на пролетарии.