Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Много поздрави на всички, които видиш, Метробий.

— Да разбирам ли, че няма да си в Рим за театралния фестивал?

— Страхувам се, че няма — усмихна се Сула, за да прикрие неудобството си. — Нали разбираш, германите…

И така, двамата се сбогуваха тъкмо в мига, когато по улицата се зададе Марция с гледачката и двете деца. Сула ги изчака на вратата и лично ги посрещна.

— Марция, би ли дошла в кабинета ми?

Цялата нащрек пред зетя си, от когото винаги се плашеше, тя понечи да седне на кушетката. В последния момент той с ужас видя върху леглото издайническо голямо, влажно петно.

— На стола, ако обичаш — спря тъща си и й показа мястото за клиентите.

Марция седна обърната с лице към него, с вдигната глава и присвити устни.

— Открай време не ме харесваш, майко, и никога не съм се опитвал да те ухажвам — започна Сула, придавайки си възможно най-спокоен и непринуден вид. — Нито те поканих у нас, защото те харесвам. Мислех единствено за децата. И продължавам да мисля за тях. Трябва с ръка на сърцето да ти благодаря за всичко, което си успяла да направиш за тях. Виждам, че докато ме е нямало, си се грижила за тях, както и една истинска майка не би се грижила. Отгледала си ги като истински малки римляни.

Марция грейна при тези думи.

— Радвам се, че мислиш така.

— Вече мога да съм спокоен за децата си. И да се тревожа още повече за Юлила. Чух ви да се разправяте сутринта.

— Целият квартал ни чу! — възмути се тя.

— Да, така е… — въздъхна тежко Сула. — След като ти изведе децата, и аз имах разправия с нея, за която също научи целият квартал. Или поне какво мислеше Юлила по въпроса. Чудех се дали не можеш да ме посъветваш как да постъпя.

— За нещастие не са много хората, които знаят, че дъщеря ми прекалява с алкохола, така че не можеш да използваш това като повод за развод — рече Марция, която добре знаеше, че само на нея се дължи, дето още не са плъзнали клюки за склонностите на Юлила. — Мисля, че трябва да проявиш търпение. Повече не мога да го крия от околните, страстта й към виното става все по-видима. В мига, когато цял Рим научи, че жена ти е алкохоличка, ще имаш пълното морално право да поискаш развод.

И това го казваше майката на Юлила.

— Ами ако слуховете започнат да се носят, докато ме няма?

— Аз съм нейна майка; мога да я изгоня по всяко време от дома ти. Ако случайно отсъстваш, ще я пратя във вилата ти в Цирцеи. Така ще можеш още щом се върнеш, да се разведеш с нея и да я затвориш някъде другаде. Някой ден алкохолът ще я вкара в гроба. — Тя се изправи, явно не понасяше зет си. — Наистина не те харесвам, Луций Корнелий — рече на тръгване, — но не мога да те виня за състоянието на дъщеря си.

— Дали сред зетьовете и снахите ти има някой, когото да харесваш? — полюбопитства Сула.

— Да, Аврелия — сопна се тъща му и излезе.

Сула я последва в атрия и замислено промълви:

— Чудя се къде ли се е дянала Юлила.

Изведнъж си даде сметка, че откакто Метробий дойде да го посети, жена му не е дала никакви признаци на живот. Без да знае защо, усети как го побиват тръпки.

— Предполагам, чака някой от нас двамата да я посети, за да започнем отново с кавгите — подметна майка й. — Обикновено е така: щом започне деня си с разправии, Юлила цял ден не спира, при това всеки път се напива до смърт.

Сула направи физиономия на дълбоко отвращение.

— Откакто избяга от кабинета ми, не съм я виждал. Малко след това дойде да ме види един стар приятел и тъкмо го изпращах, когато се зададохте ти и децата.

— Да, не й е присъщо да се крие толкова дълго — съгласи се Марция и потърси иконома. — Да си виждал някъде господарката си?

— Последния път, когато я видях, отиваше към спалнята си — обясни той. — Да попитам ли прислужницата й?

— Не, не се тревожи — хвърли тя кос поглед на Сула. — Може би ако сега отидем при нея двамата с теб, Луций Корнелий, и й обясним какво я чака, ако не излезе от кочината, в която сама се вкара, тя ще се вразуми поне малко?

И така, майка и съпруг се натъкнаха едновременно на мъртвата Юлила, сгърчила се на пода на спалнята. Хубавият вълнен плат на дрехите й беше попил голяма част от кръвта и тя лежеше облечена сякаш във влажен екарлат — като някоя нереида, излязла от пастта на незагаснал вулкан.

Марция стисна силно ръката на Сула, за да не падне; Сула я прегърна през рамо, за да й даде опора.

И все пак дъщерята на Квинт Марций Рекс не беше жена, която да изгуби самообладание дори при такава ужасяваща гледка.