Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Защото електоратът беше посочил за втори консул Квинт Лутаций Катул Цезар, вярно, човек с по-малко влияние и политическа сила, но все пак…

— Трън в очите ми — рече Марий.

— Затова пък брат ти ще е претор — напомни му Сула.

— И го пращат в Далечна Испания, за да не им се пречка.

Двамата настигнаха на улицата Марк Емилий Скавър, който се беше разделил с Нумидик на стълбите към Курия Хостилия.

— Държа да ти предам личните си благодарности за енергията и находчивостта, с които се справи със зърнената криза — поздрави го Марий.

— Стига изобщо някъде по света да се намира жито, Гай Марий, за нас, римляните, това няма да е проблем — отвърна му любезно Скавър. — Това, което ме тревожи, е, че току-виж някой ден житото изчезне навсякъде.

— Е, поне засега не се очертава такова мрачно бъдеще! Предполагам, че още за следващата жътва, в Сицилия ще бъде въдворен ред.

Скавър се възползва от възможността да му нанесе удар под пояса.

— Зависи. Току-виж сме изгубили всичко спечелено, след като за управител беше назначен този безмозъчен дрънкач Сервилий Авгур!

— Но войната в Сицилия вече е свършила — оправда се Марий.

— Надявай се да е така, консуле, лично аз съвсем не съм сигурен.

— А ти откъде изнамираш вече втора година жито за римляните, Марк Емилий? — намеси се бързо Сула, за да предотврати някой нежелан спор.

— От Азия — отговори му Скавър, доволен, че е имало на кого да се похвали за разсъдливостта си. Той наистина се гордееше с поста си на куратор аноне , хранител на римските житници.

— Да не би само в една затънтена провинция да се намират такива добавъчни количества? — учуди се Сула.

— В действителност там и един модий няма къде да ожънат повече от необходимото за преживяването им — отвърна уклончиво Скавър. — Не, за всичко трябва да благодарим на понтийския цар Митридат. Той е още доста млад, но затова пък крайно предприемчив. Като завладя цялото северно крайбрежие на Евксинския понт, сложи ръка върху богатите на жито долини на Танаис, Бористен, Хипанис и Данастрис. За царство Понт са добре дошли големите доходи, които изкарват от препродаването на кимерийското зърно в азиатската ни провинция. Нещо повече, смятам да се доверя на инстинкта си и да купя и за догодина жито от азиатската провинция. Младият Марк Ливий Друз отива квестор в Азия и съм му заръчал да ме представя пред понтийците.

Марий не пропусна да измърмори:

— Не ще и съмнение, че с тъста си добре ще си прекарат. Нали Квинт Сервилий е в Смирна?

— Така е — отвърна Скавър, явно недоволен от това споменаване.

— Защо Марк Ливий не даде на Квинт Сервилий да плати сметките за кимерийското жито? — предложи Марий. — Той разполага с повече пари за целта дори от хазната!

— Това твърдение е напълно лишено от доказателства!

— Интересно дали така мисли и цар Копил.

Настъпи неловко мълчание, което след миг-два наруши Сула.

— Колко от азиатското жито стига до нас, Марк Емилий? Чувам, че с всеки ден пиратите стават все по-дръзки и опасни.

— Ами да ти кажа, не повече от половината — отвърна мрачно Скавър. — Всяко закътано заливче по бреговете на Памфилия и Киликия крие по някой и друг пиратски кораб. Разбира се, всички те по занятие са търговци с роби, но ако могат да си вземат без пари зърното за изхранване на робите, луди ли са да не се възползват от подобен шанс? Така си осигуряват и големи печалби, защото разходите им стават нищожни. Ако ли пък част от откраднатата пшеница остане неизядена, тогава те имат наглостта да ни я препродадат на цена, два пъти по-голяма от онази, която тъй и тъй вече сме платили. Така поне можем да сме сигурни, че договорените количества ще стигнат до нас, без да се намесят други пирати…

— Не е ли удивително — обади се Марий, — че дори и сред пиратите има хора средна ръка? Та не са ли всъщност всички такива? Нито риба, нито рак. Хем крадат, хем търгуват официално с Рим. И постигат чиста печалба, за която можем само да им завиждаме. Крайно време е да направим нещо по въпроса, Принцепс Сенатус, не е ли тъй?

— Така е, няма спор — споделяше мнението му Скавър.

— Ти какво предлагаш?

— На някой от действащите претори да се възложи сформирането на специална комисия — нещо като пътуващо управителство, ако съществува такова понятие. Ще му дадем кораби и войници и ще му наредим да прочисти всеки залив по памфилийския и киликийския бряг от пиратските гнезда.

— Можем да го наречем управител на Киликия — предложи на свой ред Марий.