Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Веднага щом Прасчо обяви, че с Козльо премахват Луций Апулей Сатурнин и Гай Сервилий Главция от сенаторските списъци, Форумът се превърна в бойно поле. Гладиаторите взеха на щурм рострата и пред очите на цял Рим смъкнаха Прасчо от трибуната, зашивайки му всеки по реда си един-два шамара с тежките си лапи. Явно, че приложената в случая техника е някакво нововъведение, с което авторът е искал да се увери, че жертвата няма да бъде умъртвена по погрешка. Затова и никъде не се виждаха тояги или каквито и да е тежки предмети. Сред тълпата подобен прийом беше наречен «ограничено насилие». Работата беше добре организирана, защото гладиаторите действаха мълниеносно: Прасчо беше прехвърлян от човек на човек и вече беше стигнал началото на Кливус Аргентариус, когато най-сетне Скавър, Ахенобарб и някои други добри люде успяха да го откопчат от смъртоносната прегръдка на биячите и да го изведат на безопасност в азилума пред храма на Юпитер Оптимус Максимус. Главата му беше станала точно два пъти по-голяма и очите му не се виждаха от подутини, устните му бяха спукани на няколко места, от носа му течеше кръв като от фонтан, ушите му бяха изгубили формата си, а веждите му бяха изчезнали под жестоки аркади. За няколко минути Прасчо беше придобил вид на древен гръцки боксьор, който се връща от олимпийските игри.

Между другото, как ти харесва названието, което сами си лепнаха привържениците на крайно консервативните възгледи? Бони, добрите люде. Скавър твърди, че го е измислил едва след като Сатурнин започна публично да нарича противниците си «майстори на политиката». Явно е забравил — а не би трябвало, — че тъкмо с това име — бони — навремето и Гай Гракх, и Луций Опимий наричаха хората от своите фракции. Но да се върна на разказа си!

След като се увери, че братовчедът Нумидик е в безопасност, братовчедът Капрарий възстанови реда в комициите. Зазвучаха фанфари и насред настъпилото мълчание той обяви, че не е съгласен с искането на колегата си и затова Сатурнин и Главция щели да останат в списъка на сенаторите. Вярно, че Прасчо изгуби тази първа битка, но методите на политическа борба, които прилага Сатурнин, са ми крайно неприятни. Той самият твърди, че е против насилието, но бил благодарен за подкрепата, която толкова спонтанно му оказал народът.

Простено ти е да мислиш, че с това всичко се е свършило. Само че грешиш! Веднага след това премеждие цензорите се заеха да проверяват финансовото положение на конниците и за тази цел си построиха хубавичък трибунал близо до Курциевото езеро — естествено, дървена конструкция, но издигната за максимално удобство и на цензори, и на граждани. Бяха сложени специално две стълби, така че явяващите се пред конническите списъци да се качват от едната страна, да отговарят на въпросите на цензорите и щом бъдат освободени, да слизат от обратния край. Изобщо добре направено. Знаеш какъв е редът: всеки конник или желаещ да се запише в конническото съсловие трябва да донесе документи, с които удостоверява към коя триба принадлежи, къде се е родил, има ли римско гражданство, служил ли е в армията, къде, кога и колко време, каква е движимата и недвижимата му собственост, какви са годишните му доходи.

Макар че са нужни няколко седмици да се разбере дали наистина всички кандидати да стават консули разполагат с нужния минимум от 400 000 сестерции годишен доход, на процедурите по записването им в цензорските списъци се гледа като на едно от зрелищата в Рим и през първите дни винаги се събира тълпа. Както се събра и тази година. Бедният Прасчо сам си заслужаваше да бъде наречен зрелище! Вместо да потъмнеят, отоците му бяха приели синкавожълтеникав цвят, а белезите от армадите изглеждаха като дебели черни линии, изписани над очите му. Подутините бяха спаднали донякъде и цензорът ни можеше да гледа, заради което сигурно ще е съжалил, когато късния следобед на първия ден видя кой се задава с горда крачка към новоиздигнатия трибунал!

Не друг, а самият Луций Еквиций, самообявилият се незаконороден син на Тиберий Гракх! Нашият изчака реда си и застана именно пред Нумидик, не пред Капрарий. Като видя пред себе си Еквиций и наобиколилата го групичка писари, които всички държаха по няколко свитъка документи, Прасчо застина на мястото си в следващия миг се обърна към своя секретар, за да му съобщи, че са свършили със списъците за деня и би ли махнал това създание, което стърчи пред масата му?

— Хайде, все ще намериш някоя минутка да ми отделиш — настоя Еквиций.