Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Разбира се, че ще набираш пролетарии! — отсече кратко Марий. — И няма защо да ми хленчиш на мен. Не бях аз този, който загуби осемдесет хиляди войници при Араузио, да не говорим за останалите, изклани преди това!

Разбира се, това беше достатъчно да затвори устата на Катул Цезар, но пък и той като истински аристократ знаеше кога да говори и кога да мълчи, скърцайки със зъби.

— Бих се радвал, ако не прехвърляш всеки път прегрешенията на приятелчетата му върху него самия — не се сдържа Сула да направи забележка на Марий.

— Тогава той да престане да ме занимава със своите пролетарии! — измърмори недоволно Марий.

Сула нямаше какво да възрази.

За щастие всичко в Галия си беше по местата; Маний Аквилий се беше погрижил армията да не се разпуска и да поддържа бойния си дух, като за целта бяха издигнати още няколко моста и акведукта и изучени множество нови физически упражнения. Квинт Серторий се бил върнал в лагера, но после пак запрашил към германите, твърдейки, че сред тях може да свърши повече полезна работа; имал намерение да тръгне заедно с кимврите при похода им и да предава по някакъв начин сведения за тяхното придвижване на Марий. Войниците в легионите започваха да тръпнат в нетърпение най-после да влязат в бой.

Тази година в календара трябваше да бъде вмъкнат още един цял месец февруари, но веднага си пролича разликата между новия върховен понтифекс Ахенобарб и покойния Далматик. Ахенобарб не виждаше никакъв смисъл месеците да вървят според сезоните и март премина изцяло при зимни условия, понеже календарът беше тръгнал да изпреварва годишните цикли. Понеже римската година имаше само триста петдесет и пет дни, беше прието на всеки две години да се добавя един месец от двадесет дни, обикновено в края на февруари. Но това зависеше единствено от волята на колегията на понтифексите и ако върховният понтифекс не беше човек на място, календарът се оказваше несправедливо пренебрегнат. Както и стана сега.

За щастие скоро, след като Сула и Марий се върнаха към ритъма на лагерния живот в Галия, до тях стигна писмо от Публий Рутилий Руф.

„Явно годината наистина ще е пълна със събития, затова се чудя най-вече откъде да започна. Разбира се, всички мишки чакаха само котката да се махне, за да основат своето мише царство на Форума. Предполагам, че котката още е била в Оцелум, когато на Форума се установи новата власт.

Ще започна да ти разправям за нашите скъпи и високо тачени ценозори Прасчо и послушният му братовчед Козльо 5 5 Игра на думи: от Капрарий, името на втория цензор, и «капра» — на латински коза. — Б.пр. . От известно време Прасчо беше говорил наляво и надясно — естествено само не и в твое присъствие, — че след като вече е избран за цензор, смята да «даде очистително на Сената», мисля, че така се изразяваше.

Във всеки случай вече едно е ясно: двамата няма да играят ролята на симпатични, застаряващи старчоци, както имаха навик да се държат повечето цензори в последно време. Държавните контракти, изглежда, ще се сключват по всички правила и от тях ще се ползват само онези, които хем дават пари, хем имат заслуги пред народа. Това не им попречи от самото начало да се скарат с хазната, настоявайки тя да заплати за ремонта и украсата на някои храмове, твърде бедни, за да се поддържат сами, да не говорим за мраморните клозети в жилищата на тримата главни фламини, собственост на държавата, както и в дома на рекс сакрорум и върховния понтифекс. Лично аз предпочитам да си върша работата, седнал върху обикновени дъски — мраморът е твърд и студен! Страстите се разгоряха особено когато Прасчо спомена за клозетите в Домус публикус — хазната не пропусна да възрази, че настоящият ни върховен понтифекс е тъй и тъй пребогат, така че защо не си плати сам за мрамора в клозета.

Нататък цензорите ни се заеха с по-обикновените държавни контракти и според мен се справиха твърде задоволително. Желаещи имаше много, наддаванията се проведоха бързо, а и се съмнявам, че е имало време за тъмни сделки.

Разбира се, двамата герои привършиха толкова светкавично с деловата страна от задълженията си не за друго, а за да използват останалото време от мандата си в преглеждане на сенаторските и конническите списъци. Само два дни, след като и последният договор беше сключен — кълна се, че те за един месец наистина успяха да свършат работа, която би отнела на други цели осемнадесет, — Прасчо свика трибутните комициите на концио, на което да бъдат изчетени поименно всички действителни членове на Сената, заедно с кратки бележки относно имущественото им състояние и моралните им устои. По всяка вероятност Сатурнин и Главция са били предупредени овреме, че имената им ще липсват от списъка, защото когато народното събрание започна да заседава на Форума, сред тълпата се оказаха и много наемни гладиатори и други яки момчета, които допреди никой не бе подозирал, че имат вкус към политиката.