П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— И така — продължи лорд Икнъм, — аз не се опитах да споря. Съгласих се с предложението му. Впечатлението, което се опитах да създам, и мисля успешно, беше, че одобрявам. Съгласих се с чудовищното предложение да дойда тук под чуждо име и да доведа момичето като своя дъщеря. И да ви кажа ли защо?

— Да, ако обичаш — отговори Валери.

— Защото ме осени внезапна мисъл. Не е ли възможно, запитах се аз, когато Емсуърт види момичето в замъка Бландингс, сред обстановката на родния си дом с портретите на предците, втренчени в нея…

— Ужасни грозотилища — заяви херцогът. — Защо ли изобщо са се натискали да ги рисуват… Но това сега е без значение. Разбирам накъде биеш. Решил си, че това може да го накара да погледне от друг ъгъл на отвратителната малка негодница и да осъзнае, че се излага като кифладжия.

— Точно така. И наистина, случи се точно това. Пелената падна от очите му. Увлечението му секна тъй внезапно, както беше започнало. Тази вечер й каза, че нищо няма да се получи, и тя си замина за Лондон.

— По дяволите, тогава всичко е наред.

— Слава на небесата! — възкликна лейди Констанс.

Лорд Икнъм мрачно поклати глава.

— Опасявам се, че и двамата пропускате една подробност. Има нещо, наречено съдебен иск за неспазено обещание за женитба.

— Какво!

— Страхувам се, че е така. Той ми каза, че момичето много зле приело новината. Тръгнало си, мърморейки заплахи.

— Ами сега?

— Лейди Констанс, може да се направи само едно. Трябва да стигнете до финансово споразумение с нея.

— Да я купите — обясни херцогът. — Така се правят тия работи. Винаги можете да купите тоя тип жени. Спомням си, като бях в Оксфорд… Но това сега не е важно. Въпросът е колко?

Лорд Икнъм се замисли.

— Момиче от нейната категория — най-сетне продума той — би трябвало да има доста ограничена представа за парите. Триста лири ще й се сторят цяло богатство. Всъщност смятам, че двеста и петдесет ще са достатъчни.

— Странно — обади се херцогът, впечатлен от съвпадението. — Точно тази сума ми искаше смахнатият ми племенник днес следобед.

— Любопитно — отбеляза лорд Икнъм.

— Пробута ми някаква страшно глупава история за това, че му трябвали, за да се ожени.

— Гледай ти! Е, тогава, лейди Констанс, ако ми дадете триста лири, още утре ще изприпкам до Лондон и ще видя какво мога да направя.

— Ще ви напиша чек.

— Не, недейте — намеси се херцогът. — В подобни случаи трябва да размахате пачката под носа им. Онзи път в Оксфорд… А колкото и да е странно, точно в момента имам нужната ви сума.

— Да, наистина — сети се лорд Икнъм. — Съвсем наскоро си говорихме за нея, нали?

Херцогът отключи едно чекмедже на писалището.

— Ето — рече той. — Вземете ги и вижте какво можете да направите. И помнете, много е важно да ги размахате под носа й.

— Ако пък трябват още… — добави лейди Констанс.

— Съмнявам се, че ще е нужно допълнително укротяване. Това ще е напълно достатъчно. Но има още нещо — подсети ги лорд Икнъм. — Това нещастно увлечение на Емсуърт трябва да остане завинаги погребано между тези четири стени.

— По дяволите — опули се херцогът. — Разбира се. Аз знам, и Кони знае, че Емсуърт е луд за връзване, но, естествено, държим светът да остане в неведение.

— Ако хората чуят — потрепери лейди Констанс, — ще станем за посмешище в графството.

— Точно така — съгласи се лорд Икнъм. — Но има една опасност, за която явно не се сещате. Валерия, мила, възможно е да възнамеряваш да кажеш на леля си, че си ме видяла тук.

Валерия Туисълтън се изсмя. Характерът й беше едновременно любящ и отмъстителен. Обичаше своя Хорас и намерението й беше драстично да накаже този палав чичо за тревогата, която му беше причинил. Очакваше с нетърпение сладкия разговор, който щеше да проведе с Джейн, графиня Икнъм, след завръщането й от Южна Франция.

— Много е възможно — заяви тя.

Гласът на лорд Икнъм бе крайно сериозен.

— Не бива да го правиш, мила. Ще бъде фатално. Вероятно не знаеш, че леля ти изрази недвусмислено желание да остана в Икнъм Хол по време на отсъствието й. Ако разбере, че не съм я послушал, ще бъда принуден да се оправдая и да й разправя цялата история. А скъпата ми съпруга — обърна се лорд Икнъм към лейди Констанс — има само един недостатък. Голяма е бъбрица. Без да иска да стори зло някому, ще разгласи случката. След една седмица цяла Англия ще гърми.

Властността на стотина предци-воини споходи лейди Констанс.

— Госпожице Туисълтън — заговори тя с гласа, който лорд Емсуърт би разпознал като онзи, който не търпи противопоставяне, — няма да обелите и думичка пред лейди Икнъм за срещата си с лорд Икнъм тук.