П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Ще се изясня.

— Все пак не ми е ясно — обади се лорд Бошъм, който бе потънал в размисъл със сключени вежди, — защо му е да дава приспивателно на…

— Джордж!

— Добре де.

Лорд Икнъм за момент изгледа неодобрително младежа.

— Емсуърт — възобнови повествованието си той — дойде при мен и ми разказа странна и романтична история…

— А сега — прекъсна го Валерия — ти я разказваш на нас.

— Мила моя! Оказва се, че той се е увлякъл по някаква млада жена… или особа… или лице…

— Какво!

Лорд Бошъм изглеждаше смаян.

— Ама, по дяволите, та той удари стотака!

— Баща ти е мой връстник.

— И мой — обади се херцогът.

— Бих го описал като мъж в разцвета на силите си.

— Точно така — съгласи се херцогът.

— Често твърдя, че животът започва на шейсет.

— Аз също — припя му херцогът. — Много често.

— Поне така — продължи лорд Икнъм — се чувства Емсуърт. Пролетната треска се носи по вените му и той решил, че у дъртия пръч още има живот. Не използвам израза „дърт пръч“ в преносен смисъл. Чувства огромно влечение към това момиче и ме предума да я доведа тук като своя дъщеря.

Лейди Констанс заряза и последните опити да поддържа патрицианско спокойствие. Нададе крясък, който, ако бе изникнал от по-неаристократичен източник, би могъл да се нарече скимтене.

— Какво! Да не искате да кажете, че брат ми се е увлякъл по онова дете?

— Къде се е запознал с нея? — запита лорд Бошъм.

— Най-съкровеното му желание беше — продължи лорд Икнъм — да я нарече своя невеста.

— Къде се е запознал с нея? — настоя лорд Бошъм.

— Нерядко се случва мъже в разцвета на силите си да изживеят нещо, което може да се нарече циганско лято на чувствата, и когато това стане, обектът на любовта им обикновено е на твърде невръстни години.

— Това, което не мога да проумея — заяви лорд Бошъм, — е къде, за Бога, би могъл да се запознае с нея. Не знаех, че старият изобщо си подава носа от къщи.

Лорд Икнъм реши, че на тази линия на разпита трябва час по-скоро да се сложи край.

— Бих желал да не ме прекъсваш — рязко отсече той.

— Да, по дяволите — изръмжа херцогът, — млъкни най-сетне.

— Не разбираш ли, Джордж — изхлипа отчаяно лейди Констанс, — че всички сме обезумели от тревога и безпокойство, а ти непрекъснато прекъсваш разказа.

— Много досадно — отсъди лорд Икнъм.

Лорд Бошъм се намуси. Не беше свръхчувствителен, но този консенсус на враждебни чувства очевидно го нарани.

— Добре, щом човек не може да обели дума — тросна се той, — може би ще предпочетете да се оттегля.

— Да, да.

— Слушам — рече лорд Бошъм. — Тогава се махам. Всеки, комуто потрябвам, ще може да ме открие в билярдната. Не че действията ми представляват някакъв интерес.

Тръгна си напушен, но на лорд Икнъм му се стори, че излизането му видимо разведри атмосферата. Рядко беше срещал млад човек с такава дарба да задава неуместни въпроси. Освободен от този досадник, той продължи обясненията си с обновена увереност.

— Та, както казах, Емсуърт е развил влечение към момиче, което, като се вземе предвид разцвета на силите му, би могло да е негова внучка. И ме замоли да му помогна като стар приятел. Очакваше брачните му намерения да срещнат силна съпротива и доста находчивият му план беше да дойда в замъка Бландингс като сър Родерик Глосъп, който бил поканен, и да доведа момичето като моя дъщеря. Беше достатъчно любезен да заяви, че внушителното ми поведение ще й осигури отличен прием тук. Идеята му, твърде умна, колкото и да я осъждате, беше вие, лейди Констанс, толкова да харесате момичето, че задачата да разкрие истината пред вас да стане твърде лесна. Разчиташе на нея, цитирам го, да ви очарова.

Лейди Констанс пое дълбоко и хълцащо дъх.

— О, нима?

Херцогът постави въпрос.

— Кое е това ужасно момиче? Предполагам, че е някаква отрепка.

— Да, произходът й е скромен. Дъщеря е на пенсиониран букмейкър.

— Божичко!

— Да. Е, Емсуърт дойде и ми предложи този план и можете да си представите изумлението ми, докато го слушах. Разбрах, че доводите на разума ще са безполезни. Човекът беше обсебен.

— Какъв изискан език използваш — обади се Валерия след презрително подсмъркване.

— Благодаря ти, мила.

— Мислил ли си някога да пишеш приказки за деца?

— Не, не съм.

— А би трябвало.

Погледът, който херцогът хвърли на саркастичното момиче, не би могъл да е по-кисел дори да беше предназначен за лорд Бошъм.

— Оставете тия приказки. Най-напред Бошъм, сега и вие. През цялото време прекъсвате. Продължавайте, продължавайте, продължавайте. Да, да, да, да, да?