П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

Стрелянето с пушки по стаите винаги е нещо, което предизвиква интереса на собствениците на провинциални имения, та лорд Емсуърт се появи на сцената, обхванат от живо любопитство. Едно „Ъ, какво?“ трептеше на устните му, когато влезе. Но гледката на изчезващите задни части с размахана завита опашчица моментално отклони мисълта му от сравнително баналните теми като практикуването на артилерийски занятия в затворено помещение. С крясък, извиращ право от сърцето, той намести пенснето и се хвърли към огромните открити пространства. От мрака долетяха сърцераздирателни слова на нежност.

Лейди Констанс стоеше опряна на стената, с изящна ръка на сърцето. Беше леко задъхана, а очите й проявяваха склонност да изхвръкнат от орбитите си. Много отдавна бе научила суровия урок, че замъкът Бландингс не е място за слаби натури, но тази последна демонстрация какво представлява животът под покрива му се оказа сплашваща дори за нейния закоравял дух.

— Джордж! — немощно прошепна тя.

Лорд Бошъм бе възвърнал привичната си бодрост.

— Всичко е наред, лельо Кони. Най-обикновена злополука. Съжалявам, че те обезпокоих.

— Какво… какво стана?

— И аз си помислих, че ще искаш да разбереш. Ами, случи се следното. Влязох тук и заварих Натрапник „А“, който беше извадил от строя нашия детектив с приспивателното си. Аз го заплаших с добрата стара пушка и го заключих в гардероба. Стори ми се, че чух Натрапник „Б“ да грухти в банята и отворих широко вратата й, за да открия, че там е татковата свиня. Стреснат от естествено изумление, аз, без да искам, натиснах спусъка. Просто и ясно.

— Реших, че херцогът е убит.

— Де тоз късмет. Между другото, интересно къде се е дянал. А, ето го и Бийч. Той ще ни каже. Бийч, знаеш ли къде е херцогът?

— Не, милорд. Извинете, милейди.

— Да, Бийч?

— Пристигна някоя си госпожица Туисълтън.

— Госпожица Туисълтън?

Лорд Бошъм имаше добра памет.

— Това е момичето, което натири Хорас — опресни той знанията на леля си.

— Известно ми е — тросна му се лейди Констанс. — Исках да кажа, какво търси тук по това време?

— Доколкото разбрах, милейди, госпожица Туисълтън е пристигнала от Лондон с влака в пет часа.

— Но какво иска?

— Това — намеси се лорд Бошъм — можем да разберем само като се срещнем с нея. Къде я паркира, Бийч?

— Отведох дамата в гостната, милорд.

— Тогава предлагам напред към гостната. Лично аз бих се обзаложил, че според нея Хорас е тук и е дошла да му каже как съжалява за онези жестоки думи. А, Бийч.

— Да, милорд?

— Можеш ли да си служиш с пушка?

— Като младо момче бях експерт по въздушните пушки, милорд.

— Добре, вземи тази. Не е въздушна, но принципът е същият. Опираш я на рамото си… ето така… и дръпваш спусъка… ето така… О, пардон — рече лорд Бошъм, когато ехото на оглушителния изстрел замря, а леля му и икономът, които бяха подскочили до тавана, стъпиха на майката земя. — Сега трябва да презаредя. Бийч, в този гардероб има злосторник, който трябва да бъде наблюдаван от зорко око, та искам да останеш тук и да внимаваш да не излезе. При първия признак на странно поведение от негова страна, като например опит да строши вратата, опри оръжието на рамо и го застреляй. Следиш ли мисълта ми, Бийч?

— Да, милорд.

— Тогава размърдай се, лельо Кони — нареди лорд Бошъм, — и да тръгваме.

Безплодното преследване на Лорелаи и сирени из тъмната градина, пълна с неща, готови да го връхлетят и сритат в пищялките, не е привлекателно занимание за мъж със сприхав темперамент, свикнал на удобства. Така че един пухтящ и измъчен херцог Дънстабъл докуцука обратно в стаята си няколко минути след като Бийч пое бдението. Изненадата му да я завари населена от иконом, и то въоръжен до зъби, беше, меко казано, безгранична. Гледката ни най-малко не уталожи и раздразнението му. Имаше миг на мълчание, през който остана на място да изтупа от мустаците си рожбите на нощта, заплели се в гъсталака, след което войнствено се озвери към натрапника. Накрая проговори.

— Хей! Какво? Какво е това? Какво, по дяволите, е това? Какво искаш да кажеш с това нахлуване в личния ми апартамент, негоднико, и то с това проклето оръжие? От всички къщи, в които съм гостувал, тази положително е най-противната. Дойдох тук за малък отдих, а преди да успея да отпусна и един-едничък мускул, откривам стаята си нападната от проклети икономи с пушки в ръце. Не я насочвай! Свали я и обясни!

Попадналият в небрано лозе Бийч запази вежливото спокойствие, което от толкова години го правеше най-добрия иконом в Шропшир. Поведението на херцога му се стори досадно, но той не изрази нищо друго освен почтително желание да услужи.