П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Горчица! Недей!

Предупредителният вик на лорд Икнъм дойде твърде късно. Смъртоносният поток бе минал през гърлото на господин Пот и още докато клатеше одобрително глава, той изтърва чашата на пода и я последва. Не би капитулирал по-безусловно дори двайсет свине да го бяха ухапали едновременно по най-нежните места.

Лорд Икнъм се наведе над тленните останки със съчувствен поглед и цъкане на езика. Знаеше, че не може да стори нищо. Само Времето, този велик лечител, можеше да превърне този Клод Пот в онзи Клод Пот от щастливите стари дни. Изправи се, като се чудеше как най-добре да се отърве от трупа, и в този момент чу зад гърба си глас.

— Виж-ти-виж-ти-виж-ти-виж-ти-виж-ти! — заяви той, а в тона му се долавяше безспорно неодобрение.

Верен на думата си, лорд Бошъм веднага след вечеря се беше заел с политиката си на душене по следите, точно както я беше описал на леля си Констанс преди вечеря. Сега стоеше на прага на френския прозорец с удобно насочена пушка.

— Брей-брей-брей-брей-брей-тъй-тъй, а? — добави той и зачака отговор.

Точно него лорд Икнъм не можа да му даде. С колкото и стоманени нерви да беше надарен, нямаше как да не се стресне. Неочакваната поява на Хорас Дейвънпорт по-рано вечерта го беше разтърсила. Не по-малко неочакваната поява на лорд Бошъм сега също го стори. Откри, че среща затруднения в говора и лорд Бошъм се видя принуден да продължи сам разговора.

— Проклет да съм! — занарежда той с този все тъй неодобрителен глас. — Хубава работа! Значи видяхте сметката и на клетия стар Пот, така ли? Дебела работа. Наемаме детективи срещу огромна сума и щом ги пуснем по следите ви, вие ги очиствате с приспивателно.

Спря да се пребори с чувствата си. Беше очевидно, че не може да разчита на себе си да каже всичко, което мислеше за тяхната банда. Очите му обиколиха стаята и светнаха, като се спряха на вратата на гардероба.

— Я влизайте вътре — нареди той, като го посочи с пушката. — В гардероба! Бързо и без приказки.

Дори лорд Икнъм да бе възнамерявал да оспори предложението, той изостави тази мисъл. Влезе в гардероба и ключът щракна зад гърба му.

Лорд Бошъм натисна звънеца. На вратата се появи внушителна фигура.

— А, Бийч.

— Да, милорд?

— Извикай група лакеи да качат господин Пот в стаята му.

— Много добре, милорд.

Икономът не изрази никакви чувства по повод трупа на пода на Градинския апартамент. Нито пък лакеите Чарлс и Хенри, които не след дълго осъществиха изнасянето. Замъкът Бландингс се гордееше с обучения си персонал. Господин Пот изчезна с краката напред като употребен гладиатор, изчистен от арената, а лорд Бошъм остана сам с мислите си.

Можеше да се очаква, че тези мисли са радостно възбудени, защото несъмнено беше действал храбро и решително в миг на изпитание. Но те бяха такива само отчасти. Към триумфа на победителя се примесваше недоволството на добросъвестника, изпълнил задачата си наполовина. Беше неоспоримо, че е застопорил Натрапник „А“, но беше разчитал да се разправи и с Натрапник „Б“. Чудеше се дали младежът не се крие някъде и ако е така, то къде, когато до чувствителното му ухо долетя звук на грухтене и той установи, че идва от банята.

— Дръж! — извика лорд Бошъм и ако не беше човек повече на действието, отколкото на думите, би добавил и „Напред!“ Не спря да се запита защо натрапниците грухтят. Втурна се право към вратата на банята, отвори я със замах и отскочи назад с насочена пушка. Настъпи кратка пауза, след която с елегантен тръс се появи Императрицата с израз на леко любопитство на прекрасното си лице.

Императрицата на Бландингс беше свиня, която приемаше нещата такива, каквито дойдат. Но колкото и да беше принципно хладна и дори дистанцирана, събитията от този ден доста я озадачиха. По-специално банята й се стори твърде странна. Беше единственото място, на което бе попадала, напълно и всячески лишено от храна. Най-доброто, което предлагаше, беше калъп сапун за бръснене и тъкмо го дъвчеше, смръщена замислено, когато господин Пот дойде да й прави компания. Сега, като излезе от банята, благородното животно все още се пенеше около устата и може би именно това преля чашата на изумлението на лорд Бошъм и го накара не само да отскочи метър-два назад с изхвръкнали очи, но и да натисне спусъка на пушката.

В тясното пространство изстрелът проехтя като взривен артилерийски склад и убеди Императрицата, ако изобщо имаше нужда да бъде убеждавана, че това място не е за свине с установени навици. От най-ранно детство не беше се придвижвала по друг начин, освен с достолепна походка, но сега и Джеси Оуенс не би отпрашил по-светкавично. Трябваха й няколко секунди да се ориентира, но след като се блъсна в леглото, масата и креслото в посочения ред, успя да поеме курс към прозореца и тъкмо изчезваше през него, когато лорд Емсуърт нахлу в стаята, следван по петите от лейди Констанс.