Франсис Харт: Чичо Джим и чичо Били

Те бяха съдружници. С титлата чичовци бяха удостоени от Кедровия стан вероятно в знак на почит към улегналото им в известен смисъл добродушие, съвсем различно от спазмадичните буйни настроения на другите членове на стана, и може би към онова, което за младежките възприятия на другите се виждаше като напреднали години, които сигурно бяха не по-малко от четиридесет. Двамата бяха създали навици дори и в прахосничеството си, редовно всяка вечер губеха един на друг неизчислими и неизплатими суми на карти, всяка събота не пропускаха да прегледат за повреди улеите си за промиване на злато, но никога не ги поправяха. Дори бяха заприличали един на друг, както става със стари съпрузи или по-скоро както в семейните съжителства, така и у тях се проявяваше господството на по-силния характер, макар в техния случай май женственият чичо Били — възторжен, надарен с въображение и словоохотлив — да беше този, който командуваше мъжествения, разсъдлив и практичен чичо Джим. Те живееха в стана от основаването му в 1849 година и сякаш нямаше причина да не останат там до неизбежното му прерастване в миньорско градче. По-младите можеше да го напуснат поради неспокойни стремежи или жажда за промяна и разнообразие; чичо Джим и чичо Били не страдаха от такива дребнави желания. И въпреки всичко един ден Кедровия стан с изненада узна, че чичо Били щял да замине.

Дъждът ръмеше върху настлания с дървесна кора покрив на хижата с приглушено трополене като някакъв шум, долитащ през сън. Югозападният пасат бе топъл дори и на тази височина, което се усещаше през отворената врата, макар че в кирпиченото огнище мъждееше огън от борови кори и палеше ответни пламъчета по свежо лъснатите съдове на грубата полица, които чичо Джим бе почистил същата сутрин с обичайното си сериозно прилежание. Най-хубавите им дрехи, които ставаха и на двамата и които те носеха по ред в тържествени случаи, висяха на стени, покрити с грубо корабно платно вместо летви и мазилка и разнообразени с картинки от илюстровани списания и петна от влага. Две легла, подобни на моряшки койки — едно горно и едно долно, — заемаха стената към стряхата в това единствено помещение, а на дюшеците от грубо зебло, напълнени със сух мъх, бяха грижливо подредени съответните им одеяла и възглавници. Това бяха единствените предмети, които не се използуваха общо и частното притежание на които се зачиташе.

Чичо Джим, който седеше пред огъня, се изправи, когато едрата ъгловата фигура на съдружника му се появи на вратата с наръч дърва за през нощта. По това той позна, че е девет часът; от шест години насам чичо Били редовно внасяше дървата в този час, а чичо Джим също толкова редовно затваряше вратата подир него и нареждаше върху единствената маса тесте омазнени карти, които вадеше от чекмеджето, бутилка уиски и две тенекиени канчета. Към това се добавяше оръфан бележник и огризка от молив. Двамата мъже придърпаха столчетата си към масата.

— Чакай малко — рече чичо Били.

Съдружникът му остави картите, а чичо Били извади от джоба малка кутийка, отвори я и с важен вид лапна едно хапче. Това бе явно нещо ново за редовното всекидневие, защото чичо Били беше винаги в отлично здраве.

— Това за какво е? — малко пренебрежително попита чичо Джим.

— Против треска.

— Че ти нямаш треска — каза чичо Джим с увереността на човек, напълно осведомен за здравословното състояние на съдружника си.

— Ама е много силно предпазно! Хинин! Видях я тая кутийка в дюкяна на Райли и му изръсих двайсет и пет цента за нея. Можем да я оставим тука, за по-удобно, за вечерно време. Много успокоява след като човек е отработил тежък ден край реката. Лапни и ти.

Чичо Джим изтежко взе едно хапче, глътна го и върна кутийката на съдружника си.

— Ще я оставим на масата, като за гости, ако рече да се отбие някой от момчетата — каза чичо Били и взе картите. — Е, докъде сме?

Чичо Джим погледна в бележника.

— Ти ми дължиш шейсет и две хиляди долара от последната игра, а лимитът е седемдесет и пет хиляди!

— Я гледай ти, я! — възкликна чичо Били. — Я дай да видя.

Той прегледа бележника, направи слаб опит да оспори сборовете, но без да стигне до крайния резултат.

— Трябвало е да сложим лимит сто хиляди — каза той сериозно, — седемдесет и пет хиляди е дребна работа за игра като нашата. Ами сметна ли и моя периметър при Ейнджъл? — продължи той.

— Сметнах ти десет хиляди долара за него — отговори чичо Джим също така сериозно, — а то е фантастична цена.