Франсис Харт: Млис

Точно където Сиера Невада започва да се снишава в по-заоблени гънки и реките стават по-бавни, а водите им — по-жълти, на склона на висока червена планина се е проснало Смитовото находище. Погледнато по залез от червения път, в червената светлина на червения прахоляк, белите му къщи приличат на оголили се пластове кварц. Червената пощенска кола с насядалите отгоре на покрива пътници с червени ризи се губи от погледа десетина пъти, докато криволичи по надолнището, появява се изведнъж на най-неочаквани места и съвсем изчезва на стотина крачки от градчето. Може би тъкмо поради тази ненадейна извивка на пътя пристигането на нов човек в Смитовото находище обикновено се съпровожда от едно странно явление. Като слезе от колата пред кантората, твърде самоувереният пътник е склонен да се запъти направо вън от градчето под впечатлението, че то е разположено в съвсем друга посока. Разправят как един златотърсач срещнал такъв самонадеян пасажер с пътна чанта, чадър, списание „Харпър“ и други атрибути на „цивилизация и финес“ да крачи на две мили по пътя, по който току-що бил минал с дилижанса, и безуспешно да се мъчи да открие селището Смитовото находище.

Наблюдателният пътник можеше да намери известна компенсация за разочарованието си във фантастичния вид на тази местност. В склона имаше огромни цепнатини и размествания на червените пластове, които Напомняха повече хаоса на някакъв първичен катаклизъм, отколкото дело на човешки ръце, а на половината път надолу дълъг улей прехвърляше тясното си туловище с несъразмерни крака през урвата като грамаден скелет на забравено допотопно чудовище. На всяка крачка пътят се пресичаше от по-малки ровове, които криеха в жълтеникавите си дълбини грозни вади, тръгнали тайно да се съединят с буйния жълт поток долу, а тук-там личаха развалини на някоя хижа, от която бе останал здрав само коминът и зейналото под небето огнище.

Селището Смитово находище дължеше възникването си на находка, открита там наистина от един Смит. Пет хиляди долара извадил Смит оттам само за половин час. Три хиляди долара били похарчени от него и други за улея за промиване и за изкопи. И тогава се установило, че Смитовото находище е само случайна находка и както други такива находки подлежи на изчерпване. Колкото и да ровил Смит недрата на високата червена планина, тези пет хиляди долара били първата и последна награда за неговия труд. Планината продължавала да мълчи за златните си тайни, а улеят постепенно изгълтал остатъка от богатството на Смит. Тогава Смит се заловил с вадене на кварц, сетне с дробене на кварц, после с промиване и правене на изкопи, след това малко по малко стигнал до кръчмарството. Скоро се зашепнало, че Смит пие много, после станало известно, че Смит е закоравял пияница, след което хората започнали да мислят, както си им е обичаят, че той никога не е бил по-друг. Но селището Смитовото находище, както повечето подобни селища, за щастие не зависело от късмета на първия си откривател — и други хора копаеха шахти и намираха залежи. Така Смитовото находище се превърна в селище с два модни магазина, два хотела, кантора за пощенски коли и две по-първи семейства. Случваше се единствената му дълга, безкрайна улица да зяпва, смаяна от великолепието на последната санфранцисканска мода, докарана по специална поръчка само за първите семейства, което правеше оскърбената природа с нащърбените й очертания и изровена повърхност още по-неугледна и нанасяше лична обида на тази по-голяма част от населението, която неделният ден подсещаше само за необходимостта да се погрижи за чистотата и да си смени бельото, без да се замисля за разкрасяване. Освен това имаше методистка черква, досам нея комарджийница, малко по-нататък, на планинския склон — гробище, а отвъд — малка училищна сграда.

Една вечер „Учителят“, както беше известен на малките си възпитаници, седеше сам в училището с няколко отворени тетрадки пред него и грижливо изписваше онези отчетливи и закръглени букви, за които се смята, че съчетават в себе си най-висшата степен на краснописа и моралното съвършенство, и беше стигнал до „Богатството е измамно“ и разхубавяваше съществителното с лицемерна завъртулка, напълно в духа на текста, когато чу леко да се почуква. Кълвачите се бяха трудили на покрива целия ден и този звук не смути работата му. Но вратата се отвори и почукването се повтори от вътрешната страна, което го накара да вдигне очи. Малко се изненада, като видя младо момиче с мръсни и опърпани дрехи. Въпреки това големите му черни очи, несресаната остра, лишена от блясък черна коса, която падаше на почерняло от слънцето чело, червените ръце и крака, омацани с червена пръст — всичко това му беше познато. Това беше Мелиса Смит — останалата без майка дъщеря на Смит.