Франсис Харт - Млис

При това самообвиняване най-малко би искал да види Млис. Той влезе, отиде при писмената си маса, каза на детето с няколко студени думи, че е зает и иска да остане сам. Когато момичето стана, той седна на освободеното място и зарови глава в ръцете си. Когато пак вдигна очи, Млис все още стоеше пред него. Тя го гледаше в лицето с тревожно изражение.

— Убихте ли го? — попита момичето.

— Не! — отвърна учителят.

— Нали за това ви дадох ножа! — бързо промълви детето.

— Ти си ми дала ножа? — повтори сащисано учителят.

— Да, дадох ви ножа. Аз бях там под тезгяха. Видях ви да го удряте. Видях и двамата да падате. Той изтърва тоя нож. Защо не го намушкахте? — каза Млис бързо, с изразителен блясък в очите и движение на червената ръчица.

Учителят само я гледаше смаян.

— Да — продължи Млис, — ако бяхте ме питали, щях да ви кажа, че тръгвам с тия актьори. Защо щях да тръгна с актьорите? Защото вие не искате да ми кажете, че ще ни напуснете. Аз го знаех. Чух ви да го казвате на доктора. Нямаше да остана тук сама с тия Морфърови. По-скоро бих умряла.

С драматичен жест, който напълно съответствуваше на нрава й, тя измъкна от пазвата си няколко повехнали зелени листа и като ги протегна напред, каза по своя стремителен, жив начин и с чудноватото произношение на предишния й живот, към което се връщаше, когато беше прекалено възбудена:

— Това е отровната билка, за която казахте, че може да ме умори. Ще отида с актьорите или ще изям това и ще умра тука. Все ми е едно кое. Няма да остана тука, където ме мразят и презират! Пък и вие не бихте ми позволили да остана, ако и вие не ме мразехте и презирахте!

Пламенните малки гърди бурно се вдигаха и две големи сълзи избиха на крайчеца на клепачите й, но Млис ги бръсна с ръба на престилката си, сякаш бяха оси.

— Ако ме сложите в затвор — с ожесточение каза Млис, — за да не тръгна с актьорите, ще се отровя. Татко се самоуби, защо да не се самоубия и аз? Вие казахте, че една шепа от тоя корен ще ме убие, и аз винаги го нося тук — и тя се удари в гърдите със стиснат юмрук.

Учителят си помисли за свободното място до гроба на Смит и за разпалената фигурка пред него. Той стисна ръцете й в своите, загледа я право в правдивите очи и попита:

— Лиси, ще тръгнеш ли с мен?

Детето обви врата му с двете си ръце и каза радостно:

— Да!

— Но още сега… тази вечер?

— Тази вечер.

И ръка за ръка те излязоха на пътя — тесния път, който преди време беше довел уморените й крака до вратата на учителя и по който тя като че ли нямаше да мине пак сама. Звездите блестяха ярко над тях. За добро или за зло урокът е бил научен и училището на Червената планина затвори вратите си зад тях завинаги.

© 1983 Сидер Флорин, превод от английски

Francis Bret Harte

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 24–25 май 2003 г.

Публикация:

Франсис Брет Харт

Калифорнийски разкази

Подбор и превод от английски Сидер Флорин, 1983

Александър Алексов, художник, 1983

Издателство „Отечество“, София

с/о Jusautor, Sofia

HARTE OF THE WEST. 17 Stories by Bret Harte.

Dell Publishing Co., Inc.. N. Y., 1966.

BRET HARTE. The Ancestors of Peter Atherly

i and other Stories. B. Tauchnitz. Leipzig, 1897.

BRET HARTE. Stories in Light and Shadow.

Houghton Mifflin Company, Boston and New York, 1898.

SHORT STORIES OF YESTERDAY.

George G. Harrap & Co. Ltd. London, 1930.

NINETEENTH CENTURY AMERICAN SHORT STORIES.

Progress Publishers, Moscow, 1978.

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/3834)

Последна редакция: 2007-11-12 08:00:00

Mea culpa (лат.) — „по моя вина“, признание. Б. пр.

Александър Поуп (1688–1744) — английски поет и сатирик. Б. пр.