Франсис Харт - Прогонените от Покерова падина

Когато свърна по главната улица на Покерова падина сутринта на двадесет и трети ноември 1850 година, господин Джон Оукхърст, комарджия, долови някаква промяна, настъпила от предишната вечер в нравствената атмосфера на селището. Двама-трима мъже, които си приказваха задълбочено, се смълчаха, когато се доближи, и размениха многозначителни погледи. Във въздуха цареше неделна тишина, злокобна за селище, където обикновено не се поддаваха на неделни влияния.

По спокойното, хубаво лице на господин Оукхърст не пролича да го е много грижа за тези признаци. Дали си даваше сметка за някаква предизвикала ги причина, бе друг въпрос. „Трябва да са взели някого на око — размишляваше той, — може би мен.“ Господин Оукхърст сложи обратно в Джоба кърпичката, с която избърса червения прах на Покерова падина от спретнатите си обувки и невъзмутимо се отказа от всякакви по-нататъшни догадки.

Покерова падина действително беше „взела някого на око“. Напоследък беше понесла загубата на няколко хиляди долара, два скъпи коня и един виден съгражданин. Сега изживяваше гърч на добродетелна реакция, не, по-малко незаконна и необуздана от кое да е от породилите я деяния. Таен комитет бе решил да очисти градчето от всички непочтени лица. Решението бе окончателно за двама мъже, които вече висяха от клоните на платаново дърво в дерето, и временно за изгонването на няколко други нежелателни личности. За съжаление трябва да кажа, че някои от тях бяха дами. Обаче в защита на прекрасния пол дължа да заявя, че безнравствеността им беше професионална, а Покерова падина си позволяваше да произнася присъди само за такива лесно доказуеми случаи на поквара.

Господин Оукхърст с право бе предположил, че е включен в тази категория. Неколцина от комитета бяха настоявали да го обесят като вероятен пример и сигурен начин да си възвърнат от джобовете му сумите, които е спечелил от тях.

— Не е право — каза Джим Уилър — да оставим тоя млад мъж от Ревящия стан, един съвсем чужд човек, да отнесе нашите пари.

Но някакво неизяснено чуввство за справедливост в гърдите на онези, които бяха имали такъв късмет да спечелят от господин Оукхърст, се наложи над това по-тесногръдо предубеждение, породено от местен патриотизъм.

Господин Оукхърст изслуша присъдата си с философско спокойствие, още по-хладнокръвно поради обстоятелството, че му беше ясно колебанието на неговите съдии. Беше твърде много свикнал да залага всичко на една карта, за да не приеме повелите на съдбата. За него животът беше в най-добрия случай една несигурна игра и той не отричаше обикновения превес в полза на този, който раздава картите.

Отряд въоръжени мъже придружи прогонените представители на порочността от Покерова падина до покрайнините на селището. Освен господин Оукхърст, който беше известен като хладнокръвен и отчаян човек (за него бе предназначен въоръженият конвой), групата на прогонените се състоеше от една млада жена, всеобщо известна под името „Херцогимята“, друга, спечелила си името „Майка Шиптън“ и „Чичо Били“, подозиран в ограбването на злато от улеите за промиване и непоправим пияница. Кавалкадата не предизвикваше никакви бележки от зрителите, а и охраната не промълвяше нито дума. Чак когато стигнаха дерето, крайния предел на Покерова падина, водачът се обърна към тях кратко и без заобикалки. На прогонените се забраняваше да се върнат, ако им е мил животът.

Щом конвоят се скри от погледа, Херцогинята изля сдържаните си чувства в няколко истерични сълзи, Майка Шиптън 1 1 Майка Шиптън — легендарна йоркширска вещица и вещателка. Б. пр. в мръсни приказки, а Чичо Били запрати подир тях залп от ругатни. Единствено философски настроеният Оукхърст запази мълчание. Той изслуша спокойно желанието на Майка Шиптън да изтръгне нечие си сърце, многократните изявления на Херцогинята, че щяла да умре по пътя, и страшните клетви, които сякаш изтръгваха от Чичо Били. С лекия добродушен хумор, присъщ на хора от неговата професия, той настоя да смени ездитния си кон „Петорка“ с жалкото муле, на което яздеше Херцогинята. Но дори и тази постъпка не създаде чувство на по-голяма близост между четиримата. Младата жена пооправи доста оръфаната си премяна с немощно, посърнало кокетство, Майка Шиптън изгледа притежателката на „Петорка“ с озлобление, а Чичо Били буйно ги прокълна всичките вкупом.

Пътят за Песъчлив бряг — стан, който още не беше изпитал възрожденските влияния на Покерова падина и следователно като че ли обещаваше известна отзивчивост на емигрантите — водеше през стръмен планински хребет. Той отстоеше на един ден усилена езда. Беше вече късна есен и те скоро навлязоха от влажния, умерен климат на предпланините в сухия, студен, резлив въздух на Сиера Невада. Пътеката беше тясна и трудна. На пладне Херцогинята се търколи от седлото на земята, заяви, че няма намерение да продължи нататък, и те спряха.