Франсис Харт - Млис

— Защо? — попита Млис и вдигна отпуснатите си клепачи.

— Ами той не би могъл да издържа жена си при сегашната му заплата и да плаща толкова пари седмично за хубавите си дрехи, пък и заплатите им щяха да бъдат по-малки, ако бяха женени, а не само любовници, искам да кажа — добави учителят, — ако не са вече женени за други, но аз мисля, че съпругът на красивата млада графиня проверява билетите на входа или вдига завесата, или секва свещите, или прави нещо друго, също толкова изтънчено и елегантно. Колкото за младия мъж с хубавите дрехи, които са наистина хубави сега и трябва да струват не по-малко от два и половина или три долара, да не говорим за наметката от червен плат за пътеки, цената на който случайно зная, понеже веднъж бях купил от него за стаята си… та, колкото за този младеж, Лиси, той е доста добър човек и дори да се напива понякога, смятам, че не би трябвало хората да се възползуват от това да му насиняват очите и да го бутат в калта. Съгласна ли си? Сигурен съм, че ако ми дължеше два и половина долара, бих си мълчал много дълго, преди да му го кажа в очите пред всички, както го направи онзи ден този в Уингдам.

Млис беше стиснала ръката му с двете си ръце и се мъчеше да надзърне в очите му, които младият мъж бе решително извърнал настрана. Млис имаше някаква представа за иронията, понеже самата тя прибягваше до своеобразен язвителен хумор, който проличаваше еднакво в постъпките и изказванията й. Но младият мъж продължи да говори в същия дух, докато стигнаха дома на госпожа Морфър и остави Млис на нейните майчински грижи. Той отказа поканата на госпожа Морфър да позакуси и да си почине и като си засени очите с ръка, за да се запази от погледите на синеоката сирена Клитемнестра, се извини и си отиде.

Два-три дена след пристигането на театралната трупа Млис все закъсняваше за училище и обичайната разходка на учителя в петък следобед този път се провали поради отсъствието на вярната му водачка. Когато оставяше книгите си и се канеше да излезе от училището, до него изписука едно тънко гласче:

— Може ли, господин учителю?

Учителят се обърна и видя Аристид Морфър.

— Е, големия човек — каза учителят нетърпеливо, — какво има? Казвай бързо!

— Господин учителю, аз и „Кърг“ мислим, че Млис иска пак да избяга.

— Какви ги разправяш? — възкликна учителят с онова несправедливо раздразнение, с което винаги посрещаме неприятните новини.

— Ами, господин учителю, тя не стои у дома вече, а „Кърг“ и аз я видяхме да приказва с един от ония там актьори и е сега с него; и, господин учителю, вчера тя каза на „Кърг“ и на мен, че можела да държи реч също като госпоица Селърстина Монмореси и взе да ни декламира ей така, наизуст — И малкият спря съвсем изтощен.

— Какъв актьор? — попита учителят.

— Тоя, дето ходи с лъскава шапка. И с коса. И със златна игла на връзката. И златен ланец — добросъвестно обясни Аристид, като слагаше точки вместо запетайки, за да може да си поема дъх.

Учителят сложи ръкавиците и шапката си и излезе на пътя с чувството, че му се стяга сърцето. Аристид подтичваше край него, като се мъчеше с късите си крачета да не изостава от големите крачки на учителя; изведнъж учителят спря и Аристид се блъсна в него.

— Къде приказваха те? — попита учителят, сякаш продължаваше разговора.

— В „Аркадата“ — отвърна Аристид.

Когато излязоха на главната улица, учителят поспря.

— Тичай у дома — каза той на момчето. — Ако Млис е там, ела в „Аркада“ да ми кажеш. Ако я няма, остани си у дома, хайде!

И късокракият Аристид препусна към къщи.

„Аркада“ беше точно отсреща — дълга, строена безразборно сграда, в която имаше бар, билярдна и гостилница. Когато прекосяваше площада, младият мъж забеляза двама-трима от минувачите да се обръщат подир него. Той погледна дрехите си, извади носната кърпа и си избърса лицето, преди да влезе в бара. Там имаше обичайният брой безделници, които го загледаха при влизането. Един от тях го гледаше така втренчено и с такова странно изражение, че учителят спря и се озърна още веднъж и тогава видя, че това бе собственото му отражение в голямо огледало. Това го накара да си даде сметка, че може да има малко възбуден вид, затова взе един брой от „Знамето на Червената планина“ и се помъчи да си възвърне самообладанието, като прочете колоната с обявите.

След това мина през бара, през гостилницата и влезе в билярдната. Момичето не беше там. В това последно помещение до една от билярдните маси стоеше мъж с широкопола лъскава шапка на главата. Учителят позна в него съдържателя на театралната трупа — беше изпитал неприязън към него още при първата среща, поради особения начин да си подстригва брадата и косата. Като се увери, че тази, която търси, не е там, обърна се към човека с лъскавата шапка. Той беше забелязал учителя, но се помъчи да си даде вид, че не го вижда — обикновен трик, който никога не се удава на простите хора. С щека в ръка той се преструваше, че се цели в топка в центъра на масата. Учителят застана срещу него и го дочака да вдигне очи; когато погледите им се срещнаха, учителят се приближи.