Франсис Харт - Млис

Млис потвърди с пренебрежително кимване.

— Добре, наистина ли е било така? — попита Макснагли и скръсти ръце.

— Да — каза Млис и стисна малките си червени устни.

Хубавите лица на прозорците се наведоха по-напред в стаята и един лик, приличащ на рафаеловите светци, с руса брада и кротки сини очи, принадлежащ на най-големия нехранимайко между златотърсачите, се обърна към детего и пошепна:

— Няма да отстъпваш, Млис!

Преподобният отрони дълбока въздишка, хвърли съчувствен поглед към учителя, после към децата и най-сетне спря очите си върху Клити. Тази млада личност грациозно вдигна закръглената си бяла ръка. Прелъстителните й извивки се подчертаваха от разкошна масивна гривна, подарък от един от най-покорните й обожатели, сложена в чест на този случай. За миг настъпи мълчание. Заоблените бузи на Клити бяха много румени и меки. Големите очи на Клити бяха много ясни и сини. Бялата муселинена рокля на Клити с дълбоко деколте лежеше меко на белите й пълни рамена. Клити погледна учителя и учителят кимна. Тогава Клити изрече нежно:

— Исус Навин заповядал на слънцето да спре и то спряло!

Тихи възгласи на одобрение се чуха в класната стая, тържествуващо изражение се изписа на лицето на Макснагли, сянка помрачи лицето на учителя и комично разочарование се отрази в прозорците. Млис бързо запрелиства учебника си по астрономия и шумно го захлопна. Един стон се изтръгна от Макснагли, смайване обзе класната стая, а от прозорците се чу задружен вик, когато Млис стовари червеното си юмруче на чина и категорично заяви:

— Това е мръсна лъжа. Аз не го вярвам!

Продължителният дъждовен сезон беше към края си. Настъпването на пролетта личеше по набъбналите пъпки и буйните потоци. От боровите гори лъхаха по-свежи аромати. Азалиите вече бяха напъпили, миртата се готвеше да облече лилавата си ливрея за пролетта. Из зелените ливади, които се катереха по Червената планина откъм юг, дългите копия на самакитката бяха се стрелнали от широколистната си основа и пак заклатиха тъмносините си камбанки. Гробът на Смит отново бе залян от мека зелена вълна с полюшващи се на гребена маргаритки и лютичета. Малкото гробище бе подслонило неколцина нови обитатели през изминалата година и купчинките пръст се редяха две по две край ниската ограда и стигаха почти до гроба на Смит, който стоеше самичък отделно. Общото суеверие караше хората да го избягват и мястото до Смит оставаше свободно.

Тук-там в града бяха разлепени няколко афиша, с които се съобщаваше, че едикога си прочута драматична трупа ще играе няколко дена редица „ужасно смешни“ и „безкрайно забавни“ фарсове, че за приятно разнообразие ще има няколко мелодрами и голям дивертисмент, включващ песни, танци и прочее. Тези съобщения предизвикаха голямо вълнение сред малките и станаха тема на много възбудени разсъждения и предположения сред питомците на учителя. Той беше обещал на Млис, за която такова нещо бе невиждано и нечуто, да я заведе и тази паметна вечер учителят и Млис „присъствуваха“.

Представлението, както повечето от този род, беше скучно и посредствено — мелодрамата не бе достатъчно лоша, за да събуди смях, нито достатъчно добра, за да развълнува. Но когато се обърна с отегчение към детето, учителят бе изумен и почувствува нещо като вина, забелязвайки силното въздействие върху впечатлителната природа на Млис. Руменина избиваше на бузите й при всеки удар на разтуптяното сърчице. Страстните устнички бяха леко отворени, за да улесни ускореното дишане. Широко отворените очи бяха повдигнали и извили черните й вежди. Тя не се смееше на плоските духовитости на комика, защото рядко се смееше. Нито проявяваше сдържана трогнатост, която да я кара да допира до очите си крайчеца на бяла кърпичка, както мекосърдечната „Клити“, която приказваше със своето „момче“ и същевременно отправяше нежни погледи към учителя. Но когато представлението свърши и зелената завеса падна на малката сцена, Млис дълбоко пое дъх и обърна към учителя сериозно лице с наполовина виновна усмивка и един уморен жест. След това каза:

— Изпратете ме сега у дома! — И клепачите се спуснаха над черните й очи, сякаш за да може още веднъж да изживее във въображението си видяното на театралната сцена.

На път към дома на госпожа Морфър учителят сметна, че ще е правилно да осмее цялото представление. Нямало да се изненада, ако Млис мисли, че младата дама, която игра толкова хубаво, е наистина влюбена в младия господин, който беше с толкова хубави дрехи. Да, ако е влюбена в него, то ще е много печално!