Франсис Харт - Чичо Джим и чичо Били

Чичо Джим мълком се задълбочи пак в картите. След малко той отново се изправи и закачи палтото си на вратата.

— Духа — кратко обясни той.

— Да — с готовност се съгласи чичо Били, — ама някак нямаше да е хубаво без тая пукнатина във вратата, дето влиза през нея слънцето сутрин. Знаеш, тя е нещо като слънчев часовник. Като стигне ивицата светлина до онова кюше, аз си казвам „часът е шест!“, като падне върху комина, казвам си „седем!“ и така си върви.

Наистина в стаята беше станало студено, а вятърът се засилваше. Свещта започна да се топи и запремига, жаравата в огнището току припламваше, сякаш се мъчеше да разпръсне сгъстяващите се сенки, но все не успяваше. Играта често се прекъсваше, за да постъкнат огъня. След като поседяха в тая мрачина и всеки от играчите придърпваше свещта към себе си, за да види картите си, чичо Джим се обади:

— Слушай!

— Какво? — откликна се чичо Били.

— Сигурен ли си, че си видял тая трета гарга на дръвника?

— Видях я така, както те виждам тебе сега… и много по-ясно. Защо?

— Нищо. Само си мислех. Я погледни сега! Как са картите.

Чичо Били продължаваше да губи. — И пак имам да ти давам нещо към шейсет хиляди долара.

Чичо Джим замислено прегледа сметките в бележника.

— Да речем — заговори той бавно, но без да гледа съдружника си, — да речем, понеже става вече късно, че ще заложа моя дял за половината от периметъра срещу лимита… седемдесет хиляди, та да разчистим сметката.

— За твоята половина! — повтори чичо Били с усмихнато недоверие.

— Моята половина от периметъра … и от тая къща … половината от всичко това, дето Дик Булен нарече имот, от който не можем изкара и прехраната си — полуусмихнат потвърди чичо Джим.

Чичо Били се изсмя. Това беше ново хрумване — разбира се, всичко беше само „наужким“, както и цялата им игра, но въпреки това и сега изпитваше едно такова странно чувство, че би искал Дик Булен да можеше да го чуе.

— Карай, приятелче — каза той. — Съгласен. Чичо Джим запали нова свещ, за да подсили мъждеещата светлина; падна се на чичо Били да раздава. Той откри вале спатия. Когато вдигна картите си и ги видя, той се изчерви и хвърли бърз поглед към съдружника си.

— Няма смисъл да играем — каза той. — На, виж! — И разкри картите си на масата. Бяха асо, поп и дама спатия и вале пика, от същата боя с коза, които заедно с откритото вале спатия бяха всичките печеливши карти!

— Да пукна макар! Ако играехме четирима, да речем ти и аз срещу други двама, щяхме да ги направим на пух и прах в тая игра и да спечелим цял куп пари, а? — И очите му заблестяха. В очите на чичо Джим също се мярна светлинка.

— А, не! Не съм видял три гарги днес следобед — добави чичо Били, тържествувайки, когато съдружникът му започна на свой ред да разбърква картите с най-голямо старание. А когато ги раздаде, откри купа за коз. Чичо Били вдигна картите си една по една, но когато свърши, лицето му стана толкова бледо, колкото червено беше преди.

— Какво има? — веднага го попита чичо Джим и започна също да пребледнява.

Чичо Били бавно, с дъх, пресекнал от суеверен страх, нареди картите си на масата. Бяха същата комбинация купи и вале каро. Той можеше да прибере всички ръце.

Те се вторачиха един в друг с безизразни лица и измъчени боязливи усмивки. До тях долиташе стенанието на вятъра в дърветата; изведнъж вратата затрака. Чичо Били скочи на крака, но чичо Джим го хвана за ръката.

— Недей оставя картите! Това е от вятъра, седни — каза той със снишен от страхопочитание глас. — Ти раздаваш, преди имаше две и две сега, това прави четири, трябва ти само една точка още, за да спечелиш играта. Карай.

И двамата си сипаха по едно канче уиски, леко усмихнати, но с някакъв ужас в очите. Ръцете им бяха студени, картите се изплъзваха от изтръпналите пръсти на чичо Били; след като ги разбърка, той ги подаде на съдружника си, да ги разбърка и той, но не проговори. Когато ги разбърка старателно, чичо Джим ги върна с обречен вид на съдружника си. Чичо Били ги раздаде с треперещи ръце. Той откри купа.

— Ако си сигурен в тия ръце, ще знаеш, че си спечелил — едва чуто промълви чичо Джим.

Чичо Били не отговори, но плахо разкри асо, друг коз и карта от същата боя.

Беше спечелил!

И двамата ги обзе чувство на облекчение и те избухнаха в истеричен дрезгав смях. Макар че тяхната игра би могла да се види на страничния, наблюдател нелепа и детинска, за тях напрежението бе не по-малко, отколкото и най-големия комарджия, без да притежават обиграната сдържаност, хладнокръвие и самообладание на комарджии. Чичо Били нервно хвана отново картите.