П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Опитвате се да ме умилостивите и знам защо. Започвате да се питате дали това, с което ме държите в ръцете си, е толкова силно, колкото ви се иска.

— Прекрасна формулировка. Харесва ми стилът ти.

— Веднага ще ви кажа, че не е. Не ме държите в ръцете си. Положението много се промени откакто разговаряхме в билярдната. Имах възможността да направя голяма услуга на работодателя си и в резултат на това вече не съм заплашен от уволнение за присъствието си на бала. Тъй че мога да ви информирам още сега, че намерението ми е да накарам да ви изхвърлят незабавно от къщата. Ох! — каза Бакстър и изпорти ефекта на достолепното си и впечатляващо слово, като се улови внезапно за корема.

Лорд Икнъм съчувствено го изгледа.

— Драги ми приятелю, нещо в поведението ти ми подсказва, че изпитваш болки. Най-добре изпий сместа.

— Вън!

— Ще ти се отрази безкрайно добре.

— Вън!

Лорд Икнъм въздъхна.

— Много добре, щом настояваш — рече той и като се обърна, се сблъска на вратата с лорд Бошъм.

— Виж ти! — заяви лорд Бошъм. — Виж-ти-виж-ти-виж-ти! Виж-ти-виж-ти-виж-ти-виж-ти-виж-ти!

Гласът му преливаше от многозначителност. Усети, че в присъствието на злодея в стаята на Бакстър има нещо много зловещо. Дълбочинното познаване на криминалните романи, оставени му в пищно изобилие в наследство от брат му Фреди, го правеше компетентен по отношение на влизането на злодеите в стаи. Под плоския претекст, че правят посещение на вежливост, те тайно внасят кобри и ги оставят да си свършат работата. „Е, желая ви приятен ден“, казват те и се изнизват. Но добрата стара кобра не се изнизва. Свива се на кълбо зад пердето.

— Виж ти! — добави той, с което приключи встъпителните си слова. — Желаете ли нещо?

— Само вечеря — отвърна лорд Икнъм.

— О? — отбеляза лорд Бошъм. — Е, ще бъде готова след минута. Какво искаше тоя тип? — напрегнато запита той, когато вратата се затвори.

Бакстър не отговори веднага. Беше зает с мъките си.

— Изритах го, преди да успее да ми каже — проговори той, когато агонията поутихна. — Предлогът беше да ми донесе лек за стомашното разстройство. Хапче. Сложи го в тази чаша. Но, разбира се, всъщност искаше да не го разобличавам.

— Но вие не можете да го разобличите, нали? Бихте изгубили работата си.

— Вече няма такава опасност.

— Искате да кажете, че дори да донесе на стария Дънстабъл за онази ваша нощ на безразсъден гуляй, той пак няма да ви изрита?

— Точно така.

— Е, сега вече задръжките ми паднаха и мога да се разправя с тези натрапници така, както се полага на натрапниците. Това е официална информация, нали?

— Съвсем. Ох!

— Боли ли ви?

— Оо!

— На ваше място — заяви лорд Бошъм — бих изпил лекарството на оня проклетник. Няма защо да не се окаже ефикасно. Фактът, че човек е натрапник, не означава задължително, че не разполага с добри лекарства за стомашни болки. Изгълтай го с хей нани нани и горещо ча-ча-ча на уста.

Поредното пробождане прекрати колебанията на Бакстър. Той вдигна чашата към устните си. Не я изпи с хей нани нани и горещо ча-ча-ча на уста, но го изпи.

А след това беше късно да каже хей нани нани дори и да искаше.

Долу във вестибюла като хрътка, опънала повода, стоеше икономът Бийч с вдигната палка в ръка, в очакване на психологическия момент да удари гонга. Лейди Констанс, която слизаше по стълбите, го зърна през перилата, но не успя да се полюбува на гледката, защото по коридора отляво се появи галопираща фигура. Беше племенникът й лорд Бошъм. Стигна до нея, грабна я през кръста и я завлече в една ниша. Макар и свикнала с ексцентричностите на племенниците си, този акт за миг й секна дъхът.

— Джии-ОРДЖ! — най-сетне възвърна дар-слово тя.

— Да, знам, знам. Но слушай.

— Пиян ли си?

— Разбира се, че не. Що за глупава идея? Силно развълнуван, но трезвен до сливиците. Слушай, лельо Кони. Нали ги знаеш онези натрапници? Натрапници А, Б и В? Е, нещата се раздвижват. Натрапник „А“ току-що повали Бакстър с приспивателно.

— Какво! Нищо не разбирам.

— Да, ама не мога да го кажа по-просто. Това е непоклатимият факт. Натрапник „А“ току-що пробута на Бакстър приспивателно. И мисълта ми е, че щом тия птици започват да действат по този начин, това значи нещо. Значи, че тази нощ е нощта. Значи, че каквато и мръсна работа да са замислили да извършат сред нас, ще се извърши преди утрешното слънце да изгрее. А! — оживено възкликна лорд Бошъм, като чу бумтенето отдолу. — Вечеря. Да тръгваме. Но запомни, лельо Кони, и го запомни добре — в мига, в който станем от масата, грабвам пушката и тръгвам по следите им! Не знам какво се готви и ти не знаеш какво се готви, но се готви нещо мащабно и аз смятам да се намеся като две и две. По дяволите — продължи лорд Бошъм, искрено разгорещен, — не можем да допуснем подобно нещо, нали? Когато натрапниците започнат да си разиграват коня, като че ли къщата е тяхна, нещата са стигнали твърде далеч!