П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Не.

— Май си прав. Какво ще правим тогава?

Лицето на лорд Икнъм се проясни. Осъзна, че не всичко е загубено. Този буден мозък рядко оставаше бездеен.

— Сетих се! Горчицата!

— Ъ?

— Пот Горчицата. Той ще оправи нещата. Очевидно се налага за пореден път да пуснем Горчицата в играта. Вероятно ще остане доста разтревожен, като разбере, че предишното му дарение вместо да осигури щастие на любимата дъщеря, е разрешило финансовите затруднения на почти непознат човек, но не се съмнявам, че няколко минути красноречие от моя страна ще го убедят да забрави вродения си свян и да се прояви отново.

— С Бошъм?

— Не с Бошъм. Хората, които са играли на Персийски монарси с Горчицата следобед, рядко са склонни да играят и вечерта. Емсуърт е човекът.

— Старият Емсуърт? Недей така!

Лорд Икнъм кимна.

— Разбирам мисълта ти. Чувстваш, че е прекалено да издевателстваш над любезен домакин, чиито хляб и месо си нагъвал необуздано, и в общи линии съм съгласен с теб. Това несъмнено ще опетни герба на Икнъмови и бих желал да не го правя. Но в подобна криза човек трябва да потъпква възвишените чувства. Май пропуснах да спомена, че всеки момент ще пристигне сестра ти Валерия.

— Какво!

— Хорас ме осведоми, а той е надежден източник. Това означава, че на всяка цена трябва да се изметем оттук утре с влака в осем и двайсет и пет, тъй че очевидно не можем да се помайваме, ако искаме да осигурим на Поли средствата. Въпросът, който трябва да си зададем, е не: „Правилно ли е да очушкаме Емсуърт?“ или „Етично ли е да одерем кожата на един добър старец?“, а „Има ли той сухото?“ А той го има. Следователно Емсуърт ще ни даде от своето изобилие, а аз тръгвам да задвижа нещата. По-късно ще надникна в стаята ти да докладвам.

Един вглъбен, замислен Понго Туисълтън се обличаше за вечеря същата вечер в предоставения му малък апартамент на втория етаж. По правило процесът на превръщането му от дневна какавида в бляскава нощна пеперуда му доставяше удоволствие. Обичаше успокояващото бръснене, живителната баня, мекото пукане на снежнобелия, колосан нагръдник на ризата и общото усещане, че след няколко минути ще стане пир за окото на народонаселението. Но тази вечер бе мрачен и разсеян. Устните му бяха стиснати, а очите блуждаеха. Дори вратовръзката си върза без присъщото си оживление.

Новината, че сестра му е на път да се присъедини към малкия кръжец на замъка Бландингс, здраво го беше разтресла. Тя бе засилила чувството, което изпитваше от първия миг на пристигането си, че е обкръжен от опасности и кроежи на зли хора. Котката в усамотена алея, отваряща на четири очите си за малчугани, въоръжени с тухли, би го разбрала най-добре. А това нервно напрежение бе достатъчно, за да го отвлече от мисълта за тоалета му.

Но далеч по-мощен смутител на душевния му покой бяха угризенията. От момента, в който се влюби в Поли Пот от пръв поглед, мечтаеше да му се предостави случай да направи огромна саможертва в нейно име. Беше си представял как потупва ръчицата й, докато тя с разтреперан глас му благодари за поразителния акт на благородство. Беше се видял как се взира в очите й с една от онези криви, предизвикателни усмивки ала Роналд Колман 20 20 Холивудски актьор от двайсетте години, изпълняващ ролите на прелъстител. — Б.пр. . Беше стигнал дотам, че за всеки случай си бе приготвил диалог за сцената, започващ с „Хайде, хайде, момичето ми, какво толкова е станало. Искам само да си щастлива“, който по-нататък ставаше къде-къде по-ефектен.

А в действителност бе съсипал живота й, стига пристрастеният й към Персийски монарси баща да не се намесеше в последния момент. За да се облекчи ум, натоварен с подобни разсъждения, е нужна крайно добре вързана вратовръзка и като се загледа в огледалото, откри, че положението е горе-долу. Всъщност му се стори толкова далеч от идеалния възел, че тъкмо реши да започне отново, когато вратата се отвори и влезе лорд Икнъм.

— Е? — нетърпеливо възкликна Понго.

В този миг сърцето му затъна в далеч по-дълбоко блато, отколкото допреди няколко минути, когато вече го имаше за удавено. Един поглед към лицето на чичо му бе достатъчен да му разкрие, че пред него не стои възторжен приносител на благи вести.

Лорд Икнъм поклати глава. От държането му лъхаше мрачност, която навяваше неназоваем ужас.

— Морската пехота на Съединените щати ни предаде, момчето ми. Гарнизонът не е освободен, запасите от вода привършват, а канибалите още се спотайват в околността. С други думи, Горчицата ни продъни.