П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

В хода на този априлски ден Рики Гилпин преживя толкова сътресения, че няма какво да се чудим, дето настроението му не беше слънчево. В свят, замърсен с херцози, Потовци, Хорас-Дейвънпортовци и неверни момичета, само патологичен философ би опазил дружелюбието си непокътнато, а Рики не беше такъв. Начумери се мрачно. Не знаеше кой е този елегантен непознат, но беше готов да го възненавиди.

— Кой сте вие?

— Името ми е Икнъм.

— О?

— Виждам, че ви говори нещо. Сигурно Поли ме е споменавала.

— Да.

— Тогава, за да й върна услугата, аз на свой ред ще ви поговоря за Поли.

Тръпка разтресе солидното телосложение на Рики Гилпин.

— Не, няма. Приключих с нея.

— Не го казвайте.

— Казвам го.

Лорд Икнъм въздъхна.

— Младост, младост! Как захвърля щастието си, както разглезено дете пуска — рече той, спря за секунда да измисли какво пускат разглезените деца и добави — сапунени мехури и ги оставя да се носят безцелно из огрения от слънце въздух. Лошо, лошо. Да ви разкажа ли една кратка история, господин Гилпин?

— Не.

— Преди много години — започна графът, защото бе необходим доста по-силен мъж от Рики, за да му попречи да разказва истории — обичах едно момиче.

— Случайно да сте виждали Хорас Дейвънпорт наоколо?

— Обичах го от все сърце.

— Като го видите, му предайте, че няма смисъл да се спотайва. Ще чакам тук седмици наред, ако се наложи.

— Спречкахме се за някаква дреболия. Последваха горчиви оскърбления. Накрая тя излезе от стаята и се омъжи за плантатор на каучук.

— Рано или късно ще му се наложи да се появи и тогава ще го разпердушиня.

— А след много години получих просто букетче от бели теменужки, придружено от кратка бележка, на която пишеше: „А би могло.“ Трагично, а? Ако разрешите на един стар човек да ви посъветва, господин Гилпин, един стар човек, който много е страдал, един стар човек, захвърлил щастието си само защото е бил твърде горд да изрече едничката дума, която…

Дочу се дрънчене на метал. Рики Гилпин бе сритал калника на колата.

— Слушайте — каза той. — Най-добре е веднага да ви кажа, че си губите времето. Знам, че Поли ви е пратила да ме уговаряте…

— Да ме е пратила да ви уговарям? Драги ми приятелю! Колко слабо познавате това гордо момиче.

Лорд Икнъм замълча. Рики се бе преместил в златистото петно на запалените фарове и за първи път графът можа да го види ясно, а не като размита фигура в здрача.

— Кажете — рече той, — баща ви не се ли казваше Били Гилпин? От някакъв ирландски полк?

— Името му беше Уилям и служеше в Рейнджърите на Конот.

— Така си и помислих. Одрали сте му кожата. Е, в такъв случай не се учудвам, че се държите като стопроцентово магаре. Познавах баща ви и де да ми даваха по пет лири всеки път, когато съм висял над главата му в барове и ресторанти, потънал в мъчителни усилия да му отворя очите. От всички напушени пуяци, окичени с пагони, които се засягаха и от най-ситната дреболия…

— Няма да обсъждаме баща ми. И ако намеквате, че е най-ситна дреболия момичето, което уж ви обича, да започне да се мотае с Хорас Дейвънпорт, след като е обещала…

— Но, мило момче, не разбираш ли, че се е мотала с Хорас именно защото те обича? Остави ме да ти обясня всичко и ако, след като ме изслушаш, не си потънал в срам и разкаяние, значи си мъртъв за всяко човешко чувство. На първо място нищо освен любовта й към теб не би я закарало на онзи бал в Албърт Хол. Не ти е минало през ума как може да се чувства момиче, появило се на обществено място с човек, костюмиран като зулуски войн с очила в костенуркови рамки, нали? Поли отишла на онзи бал, готова да изтърпи нечувана физическа и душевна агония, само и само да защити интересите ти. Намерението й беше да хване Хорас в добро настроение и да го помоли да ти даде сумата, която ти трябва за лучения бар.

— Какво!

— Седмици наред му правеше мили очи, като му даваше уроци по танц, а онази нощ трябваше да бъде кулминацията на опитите й. Надяваше се да може да дойде при теб и да ти каже, че мъчителното очакване е свършило и можете да се ожените и да заживеете щастливо, поднасяйки лучена супа на натрясканите оцелели от пиянските оргии. Но с тъпото си поведение ти съсипа плановете й. Едно момиче не може да се мъчи да вземе пари на заем от човек, откаран в полицейския участък на улица Марлборо. Инстинктите й подсказали, че няма да е в съответното настроение. Тъй че се наложи да изчака друг сгоден случай. Като разбра, че Хорас пристига тук, дойде и тя. Срещна се с него. Получи парите…