П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— В такъв случай може би едва ли си струва да продължим с невинната измама. Да, драги ми приятелю, ти си съвършено прав. Аз съм чичото на Валерия.

— А тогава във вестибюла се срещнах с Понго Туисълтън и Поли Пот, нали? Добре ме подредихте вие тримата мошеници, като ме накарахте да мисля, че съм превъртял. Сега разбирам, че през цялото време ми е нямало нищо.

— Несъмнено изпитваш огромно облекчение.

— Това, което изпитвам, щом искате да знаете, е силен бяс и крайно раздразнение.

— Да, разбирам чувствата ти и мога само да кажа, че съжалявам. Сърцето ми се късаше, докато го правех, но беше военно задължение. Ти стоеше на пътя ни и трябваше да бъдеш отстранен на всяка цена. Нека ти обясня защо се наложи да нахълтаме в Бландингс инкогнито. Повярвай ми, не сме го направили току-така. Надяваме се Поли да завладее сърцето на херцога, без той да знае коя е, и така да си разчисти пътя към брака с братовчед ти Рики. Знаеш възгледите на оня стар тиквеник по отношение на класовите различия. Ако Рики му беше казал, че смята да се ожени за момиче със съмнителен произход, а няма по-съмнителен произход от този на скъпата стара Горчица, без колебание щеше да наложи вето. Опитваме се да постигнем нещо по нереден начин, а не можехме да се доверим на откритата ти честна природа да не ни издаде.

За момент яростта на Хорас отстъпи пред смайването.

— Но аз мислех, че Рики и Поли са скъсали.

— Нищо подобно. Вярно, че след оная работа с бала имаше временен разрив, но женственият такт на Поли изглади нещата. Той отново е стопроцентово влюбен.

— Тогава защо иска да ме убие?

— Не иска.

— Казвам ви, че иска.

— Мислиш за някой друг.

— Не мисля за някой друг. Току-що го открих върху задната броня на колата ми и той в прав текст ми заяви, че се кани да ме раздроби на ситни парченца и да ме разхвърля из местните пасища.

— На задната броня на колата ти ли каза?

— Да. Когато слязох от предната врата, той скочи от задната броня и се нахвърли отгоре ми.

— Този автостопаджийски момент ми се губи — замислено изрече лорд Икнъм. — По-добре ми разправи историята, която, както подразбирам, е преинтересна.

За първи път Хорас се разведри. Явно му бе хрумнала приятна мисъл.

— Ще ви заинтересува, и още как. Да, по дяволите, кълна се, че ще се изправите на нокти и ще си водите записки. Защото сте в изключително гадно положение. Проклятието ме настигна, казала Господарката на Шалот 17 17 Прочут цитат от поема на лорд Тенисън. — Б.пр. .

Лорд Икнъм нищо не разбра.

— Говориш със загадки, момчето ми. Не се изживявай като Делфийския оракул. Нека „да“-то ти да е да и „не“-то ти — не.

— Добре. Щом държите на пределната яснота, Валерия е в течение на всичките ви щуротии и най-късно утре ще довтаса тук на място.

Това беше неочаквано за лорд Икнъм. И въпреки навика си да представя безстрастна външност пред ударите на Съдбата, той видимо трепна и за секунда дори наперените му мустаци клюмнаха.

— Валерия? Тук?

— Знаех си. Това ви разтревожи.

— Нищо подобно. Винаги се радвам да видя скъпата си племенница, винаги. Значи отново се срещнахте?

Маниерът на Хорас стана по-дружелюбен. Все още негодуваше от мръсния номер, който му бяха скроили, и в никакъв случай не бе приел обяснението за военното задължение, но бе невъзможно да не изпита уважение към този железен мъж.

— Снощи я срещнах в един ресторант. Бях отишъл там в изпълнение на идеята, която двамата обсъдихме — да се натряскам до козирката, преди да замина за Борнмът. Нали ми препоръчахте добре да се налюскам?

— А, да. Така беше.

— Препоръчахте ми и да се спра на напитка, наречена Майска кралица.

— Точно така. Най-добрата приятелка на гуляйджията. Хареса ли ти?

— И да, и не. Особена е. Известно време те кара да се чувстваш на покрива на света. Но като продължиш, започват да те гнетят тежки грижи. Първата четвъртинка е добре. Навсякъде царства Радостта и сини птички изливат трелите си пред теб. Но преминеш ли на втората четвъртинка, положението търпи качествена промяна. Откриваш, че разсъждаваш колко е тежък животът и колко тъпо го прекарваш. Не след дълго нещата се влошават. В очите се появяват сълзи. Всичко е тъпо, тъжно и безнадеждно.

— Много интересно. По мое време не съм правил такъв щателен анализ. Викаха ми Икнъм Половинката.

— Тъкмо стигнах до тази втора фаза, когато кой, мислите, цъфна на хоризонта? Валерия, придружена от възрастна дама с вид на пекинезовъдка. Седнаха и следващото нещо, което си спомням, беше, че се бях настанил между тях и обяснявах на Валерия колко съм нещастен.