П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Ами тогава му дайте двеста и петдесет лири.

— Бих му ги дал, стига да ги имах. Точно до този момент щях да стигна. Можете ли да ми заемете тази сума?

— Не.

— Ще получите лихва, ако желаете.

— Не, сър. Не ме бройте в тази сделка.

— Нима твърдите, че не разполагате с такава сума?

— Разполагам и с повече. Дори в момента са в джоба ми, благодарение на Залагането на дрехи, което във вторник разиграх в „Търтеите“.

— Тогава защо…

Господин Пот пресуши остатъка от халбата си, но благородната напитка не го размекна. Със същия успех можеше да се налива с лимонада.

— Ще ви кажа защо. Защото, ако ви ги дам, ще отидете и ще убедите милата ми дъщеря да се омъжи за вас. Лесно можеш да водиш Поли за носа. Прилича на майка си. Готова е на всичко, за да ощастливи хората. Ще й разкажете цялата история и тя ще ви послуша, напук на здравия си разум. И тогава — продължи господин Пот — ще последва горчивото пробуждане.

— Какво искате да кажете с това горчиво пробуждане? Поли ме обича.

— Защо мислите така?

— Защото тя ми го каза.

— В пристъп на добро възпитание. Да ви обича ли? Брей! И за какво да ви обича? Ако аз бях момиче, не бих ви дала и най-малката розичка от косите си.

— Вие нямате коса.

— Няма защо да започвате с лични обиди — сковано изрече господин Пот. — А и косата не е всичко на този свят, послушайте ме. Има не един и двама, които биха желали повече да приличат на мен в този аспект. Авесалом 16 16 Авесалом е първородният син на цар Давид, който имал разкошна дълга коса и безмерно се гордеел с нея. Но един ден, докато препускал на лов в гората, косата му се заплела в клоните на едно дърво и го обесила. (Библ.) — Б.пр. например. А и вие умишлено пренебрегвате същността на забележката ми, че ако бях момиче, имах коса, в нея беше забодена роза и вие ми я поискахте, не бих ви я дал. Защото в края на краищата, млади ми Г., какво сте вие? Нищо и никакъв поет. Мърляв драскач, това сте вие. Поли може да си намери нещо по-добро.

— Съжалявам, че не ме харесвате…

— Това не е нехаресване. Това е неодобрение в качеството ви на кандидат за ръката на милата ми дъщеря. Като цяло не сте лош човек, млади Г., признавам, че имате прекрасно ляво кроше, но не сте ом серьо . Френски израз — поясни господин Пот, — означаващ човек, който може да навлезе в живота и да издържа едно мило момиче както то заслужава. Ако бяхте ом серьо , нямаше да си губите времето с поезия.

Рики си повтаряше наум, че трябва да остане спокоен. Но спокойствието беше нещо, което не му се удаваше лесно в критични моменти.

— Милата ми дъщеря трябва да се омъжи за състоятелен човек. Например онзи Хорас Дейвънпорт…

— Хорас!

— Лесно е да се крещи „Хорас!“ с подобен тон. Той е племенник на херцог — със страхопочитание заяви господин Пот.

— Е, щом ще сме сноби, и аз съм племенник на херцог.

— Да, но майка ви не е разполагала със сухо, а бащата на Хорас е. Оттук произтича разликата. Доколкото знам, майка ви се е омъжила за човек с ниско обществено положение. Сега, разбира се, е късно да съжалява.

— Това, за което аз съжалявам, е, че не искате да се вслушате в думите на разума.

— Още не съм ги чул.

Настъпи мълчание. На господин Пот му се пиеше още една халба от домашното пиво, но начинът, по който се оформяха нещата, подсказваше, че ще му се наложи да си плаща сам за нея.

— Господин Пот — заяви Рики, — навремето аз ви спасих живота.

— Да, и в онзи страховит последен ден, когато всички ще сме призовани да дадем отчет за делата си, това ще ви се запише откъм активите. Макар че всъщност — небрежно вметна господин Пот — не се съмнявам, че и сам бих се справил с онези негодници.

Мускулите, наследени от якия му баща, заиграха по скулите на Рики.

— Пожелавам ви много сгодни случаи да го сторите — каза той.

Господин Пот се засегна.

— Това е гадна забележка.

— И такава трябваше да бъде — стана откровен Рики. — Защото, ако някога на света е живял шкембест, скапан дребосък, заслужаващ да го изкормят с ритници и останките му да бъдат стъпкани в прахта от силни мъже с подковани ботуши, това сте вие, господин Пот. Следващия път, когато видя тълпа да ви се нахвърля на улицата, ще посегна да й държа палтото, ще стоя наблизо и ще я окуражавам.

Господин Пот се изправи.

— Хо! Не се учудвам, че тя предпочита Хорас пред дребната ви душица.

— Мога ли да разбера защо сте останали с впечатлението, че тя предпочита Хорас?

— Защото видях как онази вечер отиде на бала с него. В очите й се четяха много неща, които веднага ме накараха да си помисля, че го смята за своя единствен принц. А след това беше потвърдено и от достоверен източник.