П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Брей! Да не си наследил богатство, Горчица?

Господин Пот подсмръкна.

— Глупости, лорд И. Младият Бошъм, твърде приятен млад човек, ме учи да играя на Персийски монарси.

— И май си го обрулил.

— Късметът на начинаещия — скромно заяви господин Пот.

— Колко му отмъкна?

— Преброих двеста и петдесет. Той има система, която включва удвояване на сумите, когато загуби.

— Е, това ще е приятна малка зестра на Поли. Помогни й да си купи чеиза.

— Ъ?

— По-късно ще се върна на това. За момента ще те осветля по отношение на нещата в замъка Бландингс. Ключът към цялата работа, това, което трябва да схванеш от самото начало, е, че Поли е влюбена в Хорас Дейвънпорт.

— Когато ми го каза, едва не паднах. Мислех, че е хлътнала по младия Гилпин.

— А, той ли? Просто краткотраен флирт. А дори да беше нещо повече, поведението му на бала е угасило искрата на любовта.

— Кое на любовта?

— Искрата.

— А, искрата? Да, и това е вярно — съгласи се господин Пот, който започна да навлиза в материята. — Ругал я и я наричал как ли не само защото отишла на танци с друг — нещо, което в наши дни се случва ежедневно. Май й е забранил да ходи. Прекрасен начин да се държиш с момиче с висок дух. Какво право има да заповядва и да нарежда на дъщеря ми какво да прави и какво да не прави? За какъв се има? Де се е чуло и видяло такова нещо? Да не сме в Гърция?

Лорд Икнъм претегли въпроса.

— Доколкото знам, не сме. Защо?

— Май нямах предвид Гърция — поправи се господин Пот с известно раздразнение, — а Турция, където жените ги държат под ключ и не смеят да нарекат дори душите си свои. Ако Поли не беше такова мило момиче, щеше да го халоса с някоя бутилка. Но тя е дъщеря на майка си.

— Че чия дъщеря може да бъде?

— Не разбрахте смисъла на думите ми, лорд И. — търпеливо поясни господин Пот. — Исках да кажа, че се е метнала на скъпата си майка по благия нрав. Скъпата й майка имаше направо ангелски характер, Поли — също. Това исках да кажа. Скъпата й майка и на мравката път струваше, Поли — също. Виждал съм скъпата й майка нежно да взема мравката в ръка…

Лорд Икнъм го прекъсна. Би искал да чуе всичко за покойната госпожа Пот и царството на насекомите, но времето течеше.

— Слушай, Горчица, я да оставим мравките. Да се върнем на Хорас Дейвънпорт. Както вече казах, той е човекът, на когото Поли е хвърлила око. А той я обича така, както го обича и тя. Пристигна тук в деня след бала, а ние го последвахме.

— Защо?

— Много просто. Горчица, знаеш кой е Хорас Дейвънпорт. Племенник и наследник на херцог Дънстабъл.

— А! — въздъхна господин Пот и за малко да свали шапка.

— А ние се появихме в скромното качество на натрапници, защото, за да има щастлив край, е извънредно важно Поли да омае херцога и да го накара да мисли, че е идеалната жена за неговия племенник и наследник. Тоя херцог е костелив орех, Горчица. Забучва яката на ризата за врата си с кабарчета, за да не харчи за копчета. Хорас от дете се бои до смърт от него и никога не би се осмелил да се ожени без благословията му. Преди Поли да мине по пътеката до олтара с Хорас Дейвънпорт, херцогът трябва да бъде обработен нежно и търпеливо. И няма да се уморя да наблягам, Горчица, че трябва да се държиш на втори план. За Поли се предполага, че е моя дъщеря.

С няколко добре подбрани думи лорд Икнъм скицира положението. Когато свърши, господин Пот като че бе склонен към критицизъм.

— Струва ми се доста заобиколен път към целта — оплака се той. — Защо да не дойде като моя дъщеря?

— Е, така се случи — тактично обясни лорд Икнъм. — Вече е твърде късно да променим нещата. Но нали разбра?

— О, да, разбрах.

— Така си и знаех. Никой досега не се е усъмнил в интелигентността ти, макар да познавам хора, които са малко придирчиви по отношение на навика ти да прегъваш ъгълчето на асото. А това ме връща на казаното преди малко. За парите, които си взел от Бошъм. Сбогувай се с тях, Горчица.

— Не ви разбирам, лорд И.

— Искам да ми ги дадеш, стари ми приятелю…

— Какво!

— … за да ги връча на Поли като сватбен дар. Знам, знам — съчувствено произнесе лорд Икнъм. — Няма нужда да ми казваш какви страдания ще ти причини това. Виждам как тази мисъл раздира сърцето ти. Но, Горчица, в живота на всеки мъж настъпва час, когато той трябва да реши дали да извърши нещо добро и великодушно, или да се присъедини към избиващите се зверове. Постави се на мястото на Поли. Това дете трябва да разполага с нещичко, за да не чувства, че отива с празни ръце при любимия човек. Гордостта й го изисква.