П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

На Рики тя подейства като магия. Часовете мрачни мисли след разговора с чичо му го бяха вкарали в бара като пълна развалина. Към момента на появата на господин Пот той отново гледаше на бъдещето с нещо като душевна сила.

Парите, изтъкна бирата, не са всичко. „Погледни на въпроса откъм тази страна — настоя тя. — Абсурд е да се твърди, че няма стотици начини един умен и предприемчив младеж да намери достатъчно пари, за да се ожени. Най-важното в тази брачна работа са не парите, а момичето. Ако момичето е свястно, всичко е наред. Вярно, че си затънал във финансовата бездна, но какво от това? Поли още е насреща и те обича. А все ще изникне нещо.“

И изникнал под формата на господин Пот. При вида му очите на Рики Гилпин внезапно се отвориха.

До този момент идеята да осигури от Клод Пот парите за закупуването на бара за лучена супа не му беше минавала и през ум. Но когато я заобръща в бирената си глава, тя му се стори идеалното решение. Господин Пот беше баща на Поли. Той самият веднъж беше изтръгнал господин Пот от лапите на разярената тълпа. Че господин Пот ще предостави парите, за да осигури бъдещето на Поли и да се отплати за стария си дълг, беше ясно като бял ден.

— О, здравейте, господин Пот! — сърдечно поздрави Рики.

Любезността в гласа му не беше смесена с изненада. За появата на Полиния татко съществуваше готово обяснение. Реши, че е пристигнал за надбягванията в Бриджфорд, за които се бе наслушал по време на престоя си в Маркет Бландингс. Но ако той не бе изненадан да види господин Пот, господин Пот беше крайно изненадан да го види.

— Младият Гилпин! Що щете тук?

— Чичо ме извика. Отседнал е в Бландингс, на няколко километра оттук. Искаше да ме види по работа.

Господин Пот бе ужасен.

— Искате да кажете, че отивате в замъка?

— Не. Тази сутрин чичо дойде тук да обсъдим нещата, но всичко пропадна. Довечера се връщам в Лондон.

Господин Пот най-сетне пое дъх. Мисълта, че този младеж ще се натресе във фината мрежа от интриги, омотала замъка Бландингс, го беше потресла.

— Вие, разбира се, сте дошли за надбягванията?

— Точно така — съгласи се господин Пот, преблагодарен за предположението.

— Къде сте отседнали?

— В околността.

— Опитайте тази бира. Прекрасна е.

— Благодаря — отвърна господин Пот. — Благодаря.

Рики не проговори, докато гостът му не бе обслужен. През целия си живот беше твърдоглав и независим и се притесняваше да поиска пари от непознат човек. Но с известно усилие преодоля тази плахост. Познат или непознат, напомни си той, Клод Пот положително би прекарал няколко седмици в болницата, ако не беше физическата сила на Аларик Гилпин.

— Господин Пот.

— Да, сър?

— Господин Пот, бих желал да разменя няколко думи с вас по един въпрос.

— О?

— Обичате ли лучена супа?

— Не.

— Да, ама много хора я обичат. И в тази връзка бих искал да ви направя едно делово предложение.

— А?

Рики дръпна от домашно приготвената напитка на Дж. Оувънс. Не беше му убягнало, че маниерът на събеседника му е резервиран. Очите на господин Пот сякаш винаги бяха покрити с предпазващ слой. А сега май беше спуснал и резервната пелена.

— Не знам дали Поли ви е споменала, господин Пот, че имам възможност да купя един бар за лучена супа. Вероятно сте ги забелязали около Пикадили.

— Май си спомням, че споменаваше нещо.

— Надявам се, с ентусиазъм. Те са фабрики за пари. Барът, за който говоря, е собственост на мой приятел американец. Предложи ми да го купя за двеста и петдесет лири.

Споменаването на точно тази сума накара господин Пот да замига, сякаш го бяха докоснали по оголен нерв. Все още не беше решил дали Хорас Дейвънпорт е спортна натура с вкус към Персийски монарси. Понякога го виждаше да посяга да тегли от колодата. Друг път не го виждаше. Бъдещето бе увито в мъгла.

— Това са много пари — отсече той.

Рики беше смаян.

— Много пари ли? За право върху бар в сърцето на веригата от барове за лучена супа в Лондон? Това е направо подарък. Но той е обхванат от носталгия по Ню Йорк и би искал да отплава още утре, стига да можеше. Е, това е положението. Твърди, че мога да получа бара срещу двеста и петдесет лири, ако успея да му връча парите до края на тази седмица. И нека ви кажа, господин Пот, тези барове имат огромен потенциал. Прекарвал съм там нощ подир нощ и съм наблюдавал пристрастените към алкохолни оргии да се изсипват на тълпи с изплезени езици. Също като стада бизони, устремени към езеро.