П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Искам да кажа, частният детектив. Човекът с кървавите петна и лупата.

— Заповядайте визитната ми картичка — рече Пот, който многократно бе преживявал тази сцена.

Лорд Бошъм я разгледа внимателно и се успокои.

— А — възкликна той. — Добре. Та да си дойдем на думата, значи пристигнахте, а?

— Да, сър.

— Очаквах ви вчера.

— Съжалявам, лорд Б. Щях да дойда, ако имах възможност. Но момчетата от ярда просто не ме пуснаха.

— Какъв ярд?

— Скотланд Ярд.

— О, а, разбира се. Значи работите за тях? — запита лорд Бошъм с чувството, че това вече е друга работа.

— Когато оплескат нещата, обикновено прибягват до услугите ми — небрежно поясни Пот. — Този случай бе крайно заплетен.

— И за какво се отнасяше?

— Не мога да ви кажа — отсече господин Пот. — Устните ми са запечатани от Закона за държавната тайна, за който несъмнено сте чували.

Лорд Бошъм усети, че съмненията му са били недостойни. Спомни си как много от най-страшните детективи в библиотеката му са били привилегировани или по-скоро подпомагани от заблуждаващата си външност. Бъкстън Блак от „Трима мъртви в Мистли Корт“ и Дрейк Денвър от „Убийствата със синята панделка“ бяха два примера, които веднага изскочиха в паметта му. Първият приличаше на преуспяващ адвокат, а вторият — на търсещо удоволствия градско конте. На какво приличаше господин Пот, не би могъл да определи в момента, но важното беше, че няма значение.

— Е, да се заловим за работа, а?

— Ще се радвам да получа кратко описание на положението.

— Кратко ли? — лорд Бошъм се поколеба. — Не съм сигурен, че трябва да е кратко. Всъщност историята е дълга и заплетена. Но ще я съкратя, доколкото мога. Знаете ли какво значи натрапник?

— Да, сър.

— Е, в къщата има натрапници. Това е гвоздеят на проблема. Цели трима — не един, не двама, а трима! Трима! И всички се представят за други хора, без да им мигне окото.

— Хм.

— Прав сте да хъмкате. Работата е крайно мъчителна и не се учудвам, че леля ми е разтревожена. За една жена не е приятно всеки път, като влезе в стаята си да си вземе носната кърпичка или нещо друго, да я намери гъмжаща от разбойници, търсещи кутията й за бижута.

— Мъже ли са тримата натрапници?

— Двамата са мъже. Третият, съвсем напротив, е жена. И като говорим за нея, не можем да не споменем това, което вероятно ще наречете за себе си Теорията на Бакстър. Запомняте ли всичко, или използвате тефтерче?

— Бакстър натрапник ли е?

— Не — отрече лорд Бошъм с вида на справедлив човек. — Той е проклет досадник с очила в метални рамки, но не е натрапник. Той е секретар на херцога и теорията му е, че негодниците са тук не за да грабят, а за да принудят херцога да разреши на племенника си да се ожени за момичето. Находчива е, разбира се, но по мое мнение е пълна глупост и следва да я изхвърлите от ума си. Дошли са да крадат. И като ви кажа, че един от тях само преди два дни ме подлъга да му дам портфейла си, ще прецените що за птици са. Запишете ги в тефтерчето си, ако ползвате тефтерче, като хора, които не се спират пред нищо.

Господин Пот започваше да се чувства като в мъгла. Ако от тази история нещо се очертаваше ясно, това бе фактът, че цялото домакинство прекрасно познава моралния облик на тези типове. И все пак очевидно им разрешаваха да вилнеят из къщата и ги поощряваха да се чувстват като у дома си.

— Но щом знаете, че тези лица са тук с престъпни намерения…

— Защо не ги изведем в белезници? Драги ми изследователю на пепел от пури, какво ли не бих дал за това, но не можем да го сторим. Не бихте разбрали защо дори да ви обяснявам цял час, затова просто приемете, че никакви… никакви… как беше онази дума на „п“?

— Каква дума на „п“?

— Тъкмо това ви питам. Прями? А! Сетих се! Преки. Трябва да приемете, че никакви преки действия не бива да бъдат предприемани, защото това ще доведе до нежелани за нас последствия. И когато казвам „нас“, говоря най-вече за леля ми. Лично аз пет пари не давам дали Бакстър още утре ще изгуби работата си.

Господин Пот се предаде.

— Не ви разбирам, лорд Б.

— И аз имах това чувство. Все пак осмислихте ли факта, че замъкът гъмжи от натрапници?

Господин Пот потвърди.

— Така, дотук добре. Всъщност това трябва да знаете. Работата ви е да ги държите под око. Схващате ли? Ще ги наблюдавате непрекъснато и ако ги видите да бъркат в кацата, ще ревнете „Хой!“ Достатъчно ясно ли е? Добре — рече лорд Бошъм. — Превъзходно. Отлично. Прекрасно. Тогава можете да започнете веднага. А, между другото, сигурно ще пожелаете някакво заплащане?