П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Нима? Е, кажи му да върви по дяволите.

— С разрешение на ваша светлост смятам да я преместя зад ъгъла.

Херцогът не проговори. Осени го внезапно светкавично вдъхновение.

— Ей, ти — рече той, — я седни.

Рупърт Бакстър седна. Херцогът внимателно го загледа и реши, че вдъхновението му е оправдано. Забеляза, че секретарят има стройна, яка фигура, прекрасно пригодена за изпълнението на задача като отмъкването на свине от кочини. Миг по-рано беше убеден, че след като Рики го е изоставил, напразно ще търси помощник за черната работа. Но сега му се стори, че го е открил. Не очакваше съпротива от този източник. Много добре знаеше колко силно цени работата си Рупърт Бакстър.

— Крал ли си някога свине? — хвана той бика за рогата.

— Не съм — студено отвърна Рупърт Бакстър.

— Е, от днес започваш — уведоми го херцогът.

Същия следобед към три часа гаровото такси на Маркет Бландингс (Ед. Робинсън, собств.) зави през портата на замъка Бландингс и се задруса по дългата алея. А отвътре, разположен в миризливата му вътрешност, господин Пот за първи път спря поглед на историческия дом на графовете Емсуърт.

Докато го правеше, чувствата му значително се отклоняваха от тези на обикновения посетител при подобни обстоятелства. Клод Пот беше реалист и това оцветяваше възгледите му. Там, където други, хвърлили пръв поглед към това последно убежище на един стар режим, обикновено се възхищаваха от елегантния парк и благородните дървета, или потръпваха от романтично страхопочитание при мисълта на какви гледки са били свидетели тези сиви каменни стени в дните, когато рицарите са били храбри, той почувства единствено, че собственикът на подобно място несъмнено би проявил вкус към една партия Персийски монарси.

Господин Пот, подобно на Рики, бе пристигнал в Маркет Бландингс в добро настроение. Телефонното обаждане на лорд Бошъм, дошло точно когато заспиваше, най-напред го раздразни. Но когато откри, че говори с клиент, и то не с какъв да е, а канещ го в замъка Бландингс, той се разведри. И тази ведрост още го съпътстваше.

От момента, в който се запозна с лорд Емсуърт, Клод Пот въздишаше за по-близко познанство с човека, когото опитното му око начаса определи като крал на заплесите. Това, усети в червата си той, бе човек, специално роден за партньор на Персийски монарси и мисълта, че бяха се срещнали и разминали като кораби в морето, силно го огорчаваше. А ето че го канеха да пристигне в дома на лорд Емсуърт и нещо повече — плащаха му за това.

Нищо чудно, че за Клод Пот животът беше розов. Все още плуваше в сиянието на оптимизма, когато таксито спря пред парадния вход и беше въведен от иконома Бийч в пушалнята. Там завари обемист розов младеж, топлещ солидното дъно на панталоните си пред жизнерадостен огън.

— Господин Клод Пот, милорд — обяви Бийч и се оттегли с точната доза сдържаност, която проявяват икономите, когато държат да се разграничат от отговорността за дадени посетители.

От друга страна, розовият младеж бе самата сърдечност.

— Здрасти, Пот. Значи пристигнахте, а, Пот? Чудесно. Прекрасно. Отлично. Превъзходно. Седнете, драги събирачо на улики. Името ми е Бошъм. Син съм на лорд Емсуърт. За да опресня паметта ви, аз съм този, който ви се обади.

Господин Пот не можеше да намери думи. Видът на този работодател го остави без дъх.

До настоящия момент бе смятал лорд Емсуърт за най-многообещаващата рудна жилка, на която можеше да се осланя изследователят, но само един поглед върху сина му бе достатъчен, за да осъзнае, че е сбъркал. Пред него стоеше мечтата на всеки занимаващ се със залози човек. Остана дълго безмълвен, зает с изучаването на лорд Бошъм със същия неприкрит интерес, демонстриран навремето от дебелия Кортес, втренчен в Тихия океан. Няма да е преувеличено да заявим, че господин Пот предчувстваше изгряването на нова планета на небосклона.

Лорд Бошъм също потъна в замислено мълчание след приветствената си реч. Подобно на повечето хора, пазарували по каталог, и той, разопаковал колета, реши, че е трябвало да подложи стоката на обстойна преценка, преди да изпрати чека. Струваше му се, също като на Понго Туисълтън при по-раншни обстоятелства, че ако смачканото чиче пред него е детектив, значи всичките му представи за детективството ще трябва да се преразгледат из основи.

— Вие онзи същият Пот ли сте? — запита той.

Господин Пот сякаш не съумя да го извади от затруднението. Явно отказваше да стане авторитет по въпроса за истинността или неистинността на Потовците.