П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Не — отвърна Рики.

— Аз също — мило призна херцогът — до момента, когато тази сутрин си миех зъбите. Тогава изведнъж ме осени.

— Имаш изключителен ум, чичо Аларик. Понякога съм си мислил, че от теб би излязъл велик пълководец.

— Погледни сам. Всеки, измъкнал свинята от кочината, би се шмугнал с нея в шубрака, осигурявайки си по този начин прекрасно прикритие, а единственият момент, когато има опасност да бъде забелязан, е докато прекосява моравата към прозореца ми. Предлагам да изберем момент, когато наоколо няма да има свидетели.

Рики примигна.

— Не те разбирам, чичо Аларик. Да не смяташ да държиш животното в стаята си?

— Точно това ще направя. Тя е на партера, с удобни френски прозорци. Какво по-просто от това да вкараш свинята през тях и да я настаниш в банята?

— Как, ще я държиш там цяла нощ?

— Кой е споменавал нещо за нощ? Ще влезе в банята в два часа следобед. Поразмърдай си мозъка. В два часа всички са на обяд. Иконом, лакеи и тъй нататък. Камериерките ще са привършили сутрешната си работа по стаите и ще са в кухнята, в стаята на иконома или където там ходят. А научих, че свинарят ползва обедна почивка. Пътят ще е чист. Хиляди хора могат да откраднат хиляди свине от кочината на замъка Бландингс в два часа следобед, без никой да ги забележи.

Рики беше впечатлен. Това определено беше генералщабна разработка.

— През целия следобед свинята ще си стои в банята и ще остане там до падането на нощта. Тогава…

— Но, чичо Аларик, някой положително ще влезе в банята преди това. Камериерките с чисти кърпи…

Херцогът войнствено изръмжа.

— Бих искал да видя кой ще се осмели да стъпи в банята ми, след като издам заповед в противен смисъл. Ще остана в стаята си през целия ден и няма да пускам никой да стъпи в нея. Ще поръчам да ми донесат вечерята там на поднос. А ако някоя проклета камериерка си въобрази, че ще може да си пробие път с чисти кърпи, на бърза ръка ще се озове навън с шут отзад. А по време на вечерята ти ще се върнеш. Тук, където пътят завива край шубрака в края на моравата — той заби в нарисуваната карта палец като дирижабъл, — ще те чака кола. Ще вземеш свинята, ще я качиш на колата и ще я откараш в къщата ми в Уилтшир. Това е планът, който разработих. Има ли нещо неясно?

— Няма, чичо Аларик.

— Значи смяташ, че ще можеш да се справиш?

— Със завързани очи, чичо Аларик. И ако мога да добавя, чичо Аларик, не вярвам, че в Англия има друг човек, който би предвидил всичко така, както си го сторил ти. Гениално е.

— Би ли го нарекъл чак гениално?

— Положително.

— Може и да си прав.

— Знам, че съм прав. Това е най-ненадминатият пример на хладнокръвно обмисляне, с който някога съм се сблъсквал. С какво се занимаваше през Голямата война 14 14 Първата световна война. — Б.пр. , чичо Аларик?

— Ами с туй-онуй. Дейност от национално значение, знаеш.

— Включиха ли те в Генералния щаб?

— О, не. Нищо подобно.

— Каква загуба! Каква престъпна загуба!

Във фоайето на „Гербът на Емсуърт“ цареше извънредно сърдечна атмосфера. Херцогът заяви, че е много мило от страна на Рики да го ласкае така. Рики отвърна, че „ласкаене“ не е точната дума, защото просто е изразил искреното си мнение, което би било и мнението на всеки, който би разпознал гениалността, когато я срещне. Херцогът се заинтересува дали Рики би пийнал нещо. Рики с дълбока благодарност отговори, че е малко раничко. Херцогът го запита пише ли нещо в момента. Рики обясни, че точно в момента не, но през следващия месец в „Поетичен преглед“ ще излезе негов сонет. Дяволски интересна работа са това сонетите, изкриви си душата херцогът и попита Рики дали има определени редовни часове за седене на писалището, или чака вдъхновение. Рики разкри, че най-подходящата за него политика е да се спотайва, докато се яви някоя идея и след това да се нахвърли върху й и да й стъпи на врата. Херцогът призна, че дори да му платят милион лири не би могъл да напише сонет. Рики скромно призна, че писането на сонети е детска игра и не може да се сравни с работата, която изисква истински, трудни размишления като разработването на кампания за кражба на свиня например. За да постигне това, настоя Рики, човек трябва наистина да е нещо.

На практика сцената, разиграваща се в сумрачното фоайе на „Гербът на Емсуърт“, можеше накратко да се опише като „Пир на любовта“. И толкова по-жалко бе, че Рики продължи разговора по начин, който разруши хармонията.

Поетите като класа са делови мъже. Шекспир описва окото на поета като блуждаещо във възвишен унес от небето към земята и от земята към небето, без да дава на нищо място и име, но на практика ще откриете, че едното ъгълче на това око определено е устремено към заплащането на авторските права. Рики не правеше изключение. Като всички поети и той имаше своите периоди на унес, но издател, който би му изпратил чек за една лира вместо за гвинеята 15 15 Стара английска парична единица, равняваща се на една лира и един шилинг. — Б.пр. , договорена като цена за най-новото му творение, нямаше да остарее с много, преди да открие на бюрото си остро писмо или да усети, че ухото му пламти от излияния по телефонната жица. И сега, като прие мисията и я обсъди в общи линии, Рики бързаше да уреди условията.